Habemus Papam!

Франциск (на латински: Franciscus PP.) е 266-тият глава на Римокатолическата църква, както и първият папа от Новия свят.

Бъдещият папа е роден на 17 декември 1936 в Буенос Айрес, Аржентина със светското име Хорхе Марио Берголио (на испански Jorge Mario Bergoglio) в семейство на железопътен работник и домакиня от италиански произход. През 1998 е ръкоположен за архиепископ на Буенос Айрес. Папа Йоан-Павел II го обявява за кардинал на 21 февруари 2001 г. В годините 2005-2011 е бил председател на Аржентинската Епископална Конференция. След оттеглянето на папа Бенедикт XVI участва в конклава за избор на нов велик понтифик. На 13 март 2013, на втория ден от конклава е избран за папа. Белият дим възвестява на света около 20:00 ч българско време за събитието.

Франциск е първият папа йезуит и първият папа от Новия свят.

Йезуитският орден, известен и като Обществото на Исус (на латински: Societas Iesu, S.J. и S.I.; на италиански Compagnia di Gesù, „Исусова дружина“) е християнски религиозен орден на Римокатолическата църква. Членовете на ордена се наричат йезуити.

Началото на ордена е дадено на 15 август 1534 година от Игнаций Лойола и няколко негови съмишленици в Париж, като самият орден е официално утвърден на 27 септември 1540 г. в Рим с була на папа Павел III.

Борбата с протестантството налага нуждата йезуитите да излязат от познатата за времето рамка на монашеските ордени. Дейността им е насочена не към стоицизъм и съзерцание, а към деен живот.

Членовете на Ордена се обвързват с каузата му чрез обети, съответстващи на мястото им в йерархията му. Малцина от тях, ръководителите на Ордена, са допускани да дадат най-важния обет — този за лична преданост към папата. Те следват променен морал, който в специални случаи допуска лъжа (reservatio mentalis).

Йезуитите създават толкова работещо и гъвкаво за времето си общество, че успяват да излязат извън първоначалните си намерения за борба с Реформацията и протестантството. Те успяват да вложат голяма част от силите си в мисионерство и завземане на позиции в мюсюлманския свят и Новия свят.

Благодарение на лидерството на Лойола и добрата организация и подготовка на кадрите на Ордена, католическата църква дава съдържание на приетата на проведения през 1545-1563 г. Трентски събор, Контрареформация и успява не само да се съхрани, но и да мине в настъпление.

Първият папа, избрал името на Свети Франциск от Асизи, или Свети Франциск Асизки (на латински: Sanctus Franciscus Assisiensis): римокатолически монах светец, основател на Ордена на миноритите („по-малки братя“ на Христос), по-известен като Францисканския орден. Свети Франциск от Асизи е светец-покровител на Италия, а също и светец-покровител на животните - на патронния му празник - 4 октомври, от 1931 г. по решение на Международния конгрес на привържениците на движението за защита на природата се отбелязва Световният ден за защита на животните.

Свети Франциск е един от най-известните християнски светци. Личността му привлича хора с най-различни възгледи и възприятия за света. В него те откриват родоначалник на субективизма, идеализма и пантеизма, предвестник на Ренесанса, реформатор, първото хипи, борец за опазване на околната среда, революционер. В действителност Свети Франциск точно следвал евангелския идеал и подражавал на Христос толкова съвършено, че бива наречен "Alter Christus" – „Втори Христос”.

Свети Франциск се откроява със своето състрадание, което обаче не го довежда до мирова скръб, а под въздействие на жизнерадостната му натура се преобразява в любвеобилно съчувствие, обхващащо цялата природа, одушевена и неодушевена.