Здравейте, уважаеми демократи,
Започваме рубрика "Старите СДСари", в която ще публикуваме различни спомени на хора, които много отдавна със своят идеализъм и жертвоготовност са градили СДС и бъдещето на България. Целта на тази наша рубрика е да "излекува" слабата памет на народа и да попречи на политическата мимикрия, или директна подмяна на Истината, на която много интересчии ни подлагат. Започваме с г-н Николай Гацев и неговата статия на тема:
ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !?
ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !? - А ТВЪРДИ ЧЕ БИЛА ВИНАГИ КУНЕВА… - СЕГА ЩЕ ВИ “ПРИПОМНЯ” МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С НЕЯ.... През януари 1990 г.- на новата Опозиция в страната тогава - създаденото през декември предишната година СДС - ни беше отдадена първата сграда - на бул. "Дондуков"№39 (сега"Дондуков"№9- сградата на бившата Пражка банка). Бяхме натикани в недостатъчен брой стаи - а в сградата, в която трябваше да ни бъде централата- "Раковска"134 - "не излизаше" Станко Тодоровата БИСА и известен период нямахме стаи и места за събиране - а навън вече беше зима.. Тогава Жельо Желев изкомандва младежкото крило да търси помещения и офиси за многото организации.. на СДС. Във втория вход на сградата на "Дондуков" № 9 - който не ни беше отдаден за СДС ! - се заемаха цели 3 етажа от „Комитета за мира” - с тогавашен ръководител- другаря Константин Телалов.. "Миролюбците" бяха много уплашени от съжителството си в една сграда със СДС - и въобще през януари не идваха в помещенията си повече от месец - с изключение на 2- 3 много нахъсени жени, които се прибраха още на 3- 4 януари и само ни се зъбеха, както и не ни даваха да оставяме свои материали във входното им антре…, което беше много голямо и широко. Запомних едната „нахъсена”- за нея ми казаха че е от „голямото Добро утро”, била снаха на някой от червените бонзи.. и никой не смееше да я закача.. Потърсихме „другарят” Телалов за да се разберем за някаква съвместност - но той се криеше от месеци и не идваше на работното си място- така че институционално уреждане на нещата беше невъзможно. Една сутрин решихме с активистите на ДГИ и зелените да нападнем „другия” вход и да завземем поне фоайетата на останалата част на сградата. Създадохме набързо „Комитет за охрана на СДС”– с председател социолога Огнян Груев, където бяхме членове на различни организации „за цвят”..- Хачо Хачарян от ХС ”Спасение”, Вальо Добрев и Георги Георгиев от „Гражданските клубове”, Радка Иванова и Николай Гацев от ДГИ, Амадеус Кръстев от „Зелените”. С този Комитет трябваше да „приемем” владението на фоайетата и свободните помещения. Тази група- в събота сутрин- неработен ден- превзехме не само входа на „Комитета за мира”- но и заехме цялата сграда, като започнахме силово да опразваме кабинетите и помещенията им, които обитаваха… След внезапният удар намерихме много документи и архива - за „опрощавания” на големи парични суми от България (НРБ) на други „братски” държави и организации и едва тогава разбрахме, каква важна роля са играли такива безсмислени номенклатурни организации. Всичко документално за безобразията на „Комитета за мира” предадохме на Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев (бъдещи ренегати, обявени агенти на ДС и депутати от БСП). В неделя, след като бяхме, превзели, разбили и заключили наново сградата, ни се обадиха че някой е нахлул в „Комитета за мира” и се опитва да установи нов контрол там. Когато отидохме там заварихме една млада жена, за която ни бяха казвали че е „снахата от голямото Добро утро”.. и която вилнееше и се беше барикадирала в кабинета си. Опитахме да преговаряме с нея да напусне- а тя ни кълнеше и изискваше липсващата документация, която вече бяхме прибрали. Тогава решихме да я изнесем любезно и без насилие от кабинета й- това стана с бюрото и стола – свалихме я долу- в коридора, и там я оставихме в студеното фоайе, защото тя се хвана за бюрото си… и не искаше да го пусне..Между многото обиди я чух да ни заплашва с разправа от „другаря Пръмов!?”, за когото само бях чувал тогава по телевизията, но така или иначе я оставихме да се проветри – преди да напусне бюрото си и вече сградата на СДС...минаха години..През март 1997 г. лидерът на СДС тогава - Иван Костов щеше да участва в някакъв дебат с БСП по телевизията и доведе сътруднички за заучаване на данни около подготовката си за предаването. Той представи една от тях – като много доверена и компетентна – и когато си спомних откъде я познавам …. от февруари 1990и го попитах това не е ли- „..някогашната другарка..Пръмова..?!” Отговорът на Иван Костов беше– че се казва Миглена Кунева.. била много „наш човек”, познавал я като демократка от поне 10 години.. и щял да я вземе с него в министерството - ако дойдем на власт….БЕЗ КОМЕНТАР!КОГАТО СПИШ С ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА ОТ БКП – И ЕДНА ПРЪМОВА МОЖЕ ДА ТИ СЕ ВИДИ ДЕМОКРАТ! ЯВНО ВЕЧЕ Е БИЛА ТОЛКОВА ИЗБЛЕДНЯЛА, БЕЗЛИЧНА И СИВА.., ЧЕ Е БИЛА НАПЪЛНО МИМИКРИРАЛА...!Николай Гацев София, 08. 12. 2012
