ДОБРО - Десни Обединени Българи за Развито Общество

сряда, 31 октомври 2012 г.

В памет на Илия Минев






В денят на народните будители, ние ви напомняме за един класически народен будител: Илия Минев.

Изгледайте видеото. Коментарите оставяме на вашата душа.


неделя, 28 октомври 2012 г.

Кризата и цените




Всъщност, ако бяхме нормална държава в период на криза, без картелизирани пазари, цените би следвало да падат, при намаленото пазарно търсене, но понеже в БГ пазарна икономика има САМО НА ХАРТИЯ, затова цените растат. Ще кажете: ми еврото се обезценява, а ние сме вързани за него. Ами то хубаво се обезценява, ама в Германия също няма особена инфлация, въпреки, че там работят съвсем официално с Евро. Просто у нас, енергийните мафии си правят каквото искат. На Б Б приятеля от Лукойл си прави каквото иска. А и защо да не си прави? Та ние сме малък пазар. Ако Лукойл загуби БГ пазар, крокодилски сълзи ще ги рони за нас. Бълха ги ухапала. Отделно можеха да намалят данъците и особено ДДС като го диференцират за различни стоки, но те никога няма да го направят. Те задължително трябва да дерат кожата на българина и после да бръмчат с тези пари. Отделно можеше да не карат Лукойл да харчи милиони, за да се свърже с директна връзка с НАП и така да вдигне цените още повече, а и не само Лукойл, но всеки търговец, който малко или много се е охарчил за нова техника, но не... Те работят като турски бейове: от бизнеса и от народа трябва да се реже и да се стриже, а насреща: нищо. За какво ни е изобщо такава държава, която само прибира, а не предлага нищо в замяна? Е как за какво? Нали трябва задължително да има някакво лоби, което да забогатее на наш гръб. Това има и положителен ефект: в криза БГ така произвежда милионери, но не както на запад: с честни средства, а както на Балканите: с държавна далаверка... Малките деца вече знаят, че ако искат да не работят и да не учат, трябва да станат политици...

От инж. Георги Пашев

събота, 27 октомври 2012 г.

Бъдещето на България


Бъдещето на България

Както казват мъдреците, накрая винаги идва ден, в който всеки си плаща за това, което е сторил.
Като гледам времената, през които преминава страната ни
в момента, се сещам все повече за тази мисъл, срещаща се в почти всички религии, учения.

Какво е бъдещето на страната ни? Какви са нашите национални идеали, за които ще се обединим и ще се борим? Какво трябва да бъде свършено, за да се подобри положението в страната?

Това са въпроси, на които отговор не се дава.
Защо? Защото на управляващите от ГЕРБ им е по-удобно за истините за тяхното пагубно управление да не се говори. Защото за управляващите от т.нар. Лидерски партии е по-важно да идолизират лидерите си, отколкото да решават реалните проблеми на страната ни. Защото за техните протежета е по-важно да осигурят местата си на държавни и общински постове, отколкото да използват неголемите си умствени капацитети за решаване на конкретни проблеми в страната. Защото гражданите все още не са свикнали да упражняват демократичните си задължения, свързани с контрола върху избранниците си и не са готови да искат още по-големи права за контрол върху тях.

В моменти като този, е напълно ясно, че нещо във фундамента, върху който се гради държавната система тотално куца.

В почти всяко едно отношение, има пълна деградация. Като се започне от моралните устои на средностатистическия българин, премине се през все по-намаляващите му доходи и все по-растящите му задължения, през все по-некачественото и неадекватното на пазарните реалности образование, към все по-влошаващото се здравословно състояние, стигнем до все по-намаляващия обем на малък и среден бизнес, непрекъснато тероризиран от бюрократичния апарат, който всячески му пречи да се развива и стигнем до отчайващите макроикономически показатели на страната, но не тези, които Дянков казва, а едни други показатели: баланс по външнотърговската сметка, сумарна цена на произведените стоки и услуги в страната, сумарна цена на изнесените стоки и услуги от страната, инвестициите, които малкия и средния бизнес прави в иновации и повишаване на квалификация на работещите, съотношение брой пенсионноосигуряващи се, към брой пенсионери.

За десният човек, трябва да буди притеснение и все по-картелизиращият се пазар на горивата, неадекватният държавен контрол върху монополните пазари на електричество, парно за битови абонати и абонати, които имат ниски енергийни нужди.

Голяма част от гореспоменатите проблеми са проблеми и на националната сигурност.

Пълен нехилизъм и неразбиране на проблемите се показва, както от управляващи, така и от опозиция, така и от управлявания народ.

Докога така? Докато управлявания народ не започне да разбира, че всъщност не той е управляван, а той е управляващ, а управляващите са негови подчинени. Когато гражданите разберат, че властта трябва да е в техните ръце и осъзнаят необходимостта от въвеждане на все по-пряка демокрация, докато се стигне до момента в който представителната демокрация бъде тотално заменена от пряката. Аз бих стигнал и по-далеч, като кажа, че въпрос на инвестиции е техническото подсигуряване на пряка демокрация в реално време с помощта на въвеждане на облачните системи, безплатният цифров подпис, онлайн системи за гласуване, Системи с логически централизирани Бази данни, физически разпределени, чрез облачно подсигуряване и др. Тези системи са реалност на запад. Въпрос на време е да бъдат използвани за качествено ново изменение в държавното самоуправление, при което гражданите ще държат изкъсо избраните си и ще могат да ги отзовават.