ДОБРО - Десни Обединени Българи за Развито Общество

петък, 21 декември 2012 г.

Процедура на фалит за физически лица

Ясно е, че повечето хора са бедни и едва свързват 2та края. Ще става и все по-зле. Вероятно догодина държавата ще тегли кредит от европейската банка, за да не фалира... Много хора вече са във фактически фалит. Даже си мисля да предложа в хартата да въведем правно понятие фалит на физическо лице, що се отнася до фактическата неспособност на физически лица да обслужват задълженията си. В процедура на фалит на физическо лице ще се съблюдават християнските принципи за човечно отношение към лицето. Физическо лице във фалит е с особен статут, който му позволява временно да не плаща нищо на държавата, понеже малко или много самата тя е виновна за неговия фалит. Същото лице трябва да бъде временно освободено от задълженията си да плаща на монополисти. Докато не погаси задълженията си към всички други, държавата и монополистите остават на заден план. Към монополите следва да имаме негативно отношение и рестриктивно законодателство. Лица в трайна неработоспособност, доказана в ТЕЛК комисии, трябва да получават право на пожизнен фалит, независимо дали са във фактически такъв.

инж. Георги Пашев

петък, 14 декември 2012 г.

Тотев отказа на антикомунистите

Уважаеми, пловдивчани, антикомунисти,
Представям на Вашето внимание отказ на Иван Тотев, кмета на Пловдив да съдейства за съвместната инициатива на Фондация Торос Вит и нашето движение. Той най-публично и официално си каза, че гледа напред, а не назад. Можем само да му напомним, че народ без История не е народ и който не познава историята е обречен да я повтори и да уведомим антикомунистите (а ние сме сигурни, че те са много) в Пловдив, да внимават за кого гласуват, защото това е изключително важно.

Представям на Вашето внимание скриншот от диалога (кликнете върху изображението за увеличен изглед):


събота, 8 декември 2012 г.

ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !?

Здравейте, уважаеми демократи,
Започваме рубрика "Старите СДСари", в която ще публикуваме различни спомени на хора, които много отдавна със своят идеализъм и жертвоготовност са градили СДС и бъдещето на България. Целта на тази наша рубрика е да "излекува" слабата памет на народа и да попречи на политическата мимикрия, или директна подмяна на Истината, на която много интересчии ни подлагат. Започваме с г-н Николай Гацев и неговата статия на тема: 

ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !?

ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !? - А ТВЪРДИ ЧЕ БИЛА ВИНАГИ КУНЕВА… - СЕГА ЩЕ ВИ “ПРИПОМНЯ” МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С НЕЯ.... 
През януари 1990 г.- на новата Опозиция в страната тогава - създаденото през декември предишната година СДС - ни беше отдадена първата сграда - на бул. "Дондуков"№39 (сега"Дондуков"№9- сградата на бившата Пражка банка). Бяхме натикани в недостатъчен брой стаи - а в сградата, в която трябваше да ни бъде централата- "Раковска"134 - "не излизаше" Станко Тодоровата БИСА и известен период нямахме стаи и места за събиране - а навън вече беше зима.. Тогава Жельо Желев изкомандва младежкото крило да търси помещения и офиси за многото организации.. на СДС. Във втория вход на сградата на "Дондуков" № 9 - който не ни беше отдаден за СДС ! - се заемаха цели 3 етажа от „Комитета за мира” - с тогавашен ръководител- другаря Константин Телалов.. "Миролюбците" бяха много уплашени от съжителството си в една сграда със СДС - и въобще през януари не идваха в помещенията си повече от месец - с изключение на 2- 3 много нахъсени жени, които се прибраха още на 3- 4 януари и само ни се зъбеха, както и не ни даваха да оставяме свои материали във входното им антре…, което беше много голямо и широко. Запомних едната „нахъсена”- за нея ми казаха че е от „голямото Добро утро”, била снаха на някой от червените бонзи.. и никой не смееше да я закача.. Потърсихме „другарят” Телалов за да се разберем за някаква съвместност - но той се криеше от месеци и не идваше на работното си място- така че институционално уреждане на нещата беше невъзможно. 
Една сутрин решихме с активистите на ДГИ и зелените да нападнем „другия” вход и да завземем поне фоайетата на останалата част на сградата. Създадохме набързо „Комитет за охрана на СДС”– с председател социолога Огнян Груев, където бяхме членове на различни организации „за цвят”..- Хачо Хачарян от ХС ”Спасение”, Вальо Добрев и Георги Георгиев от „Гражданските клубове”, Радка Иванова и Николай Гацев от ДГИ, Амадеус Кръстев от „Зелените”. С този Комитет трябваше да „приемем” владението на фоайетата и свободните помещения. Тази група- в събота сутрин- неработен ден- превзехме не само входа на „Комитета за мира”- но и заехме цялата сграда, като започнахме силово да опразваме кабинетите и помещенията им, които обитаваха… След внезапният удар намерихме много документи и архива - за „опрощавания” на големи парични суми от България (НРБ) на други „братски” държави и организации и едва тогава разбрахме, каква важна роля са играли такива безсмислени номенклатурни организации. Всичко документално за безобразията на „Комитета за мира” предадохме на Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев (бъдещи ренегати, обявени агенти на ДС и депутати от БСП). 
В неделя, след като бяхме, превзели, разбили и заключили наново сградата, ни се обадиха че някой е нахлул в „Комитета за мира” и се опитва да установи нов контрол там. Когато отидохме там заварихме една млада жена, за която ни бяха казвали че е „снахата от голямото Добро утро”.. и която вилнееше и се беше барикадирала в кабинета си. Опитахме да преговаряме с нея да напусне- а тя ни кълнеше и изискваше липсващата документация, която вече бяхме прибрали. Тогава решихме да я изнесем любезно и без насилие от кабинета й- това стана с бюрото и стола – свалихме я долу- в коридора, и там я оставихме в студеното фоайе, защото тя се хвана за бюрото си… и не искаше да го пусне..
Между многото обиди я чух да ни заплашва с разправа от „другаря Пръмов!?”, за когото само бях чувал тогава по телевизията, но така или иначе я оставихме да се проветри – преди да напусне бюрото си и вече сградата на СДС.
..минаха години..
През март 1997 г. лидерът на СДС тогава - Иван Костов щеше да участва в някакъв дебат с БСП по телевизията и доведе сътруднички за заучаване на данни около подготовката си за предаването. Той представи една от тях – като много доверена и компетентна – и когато си спомних откъде я познавам …. от февруари 1990и го попитах това не е ли- „..някогашната другарка..Пръмова..?!” Отговорът на Иван Костов беше– че се казва Миглена Кунева.. била много „наш човек”, познавал я като демократка от поне 10 години.. и щял да я вземе с него в министерството - ако дойдем на власт….
БЕЗ КОМЕНТАР!КОГАТО СПИШ С ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА ОТ БКП – И ЕДНА ПРЪМОВА МОЖЕ ДА ТИ СЕ ВИДИ ДЕМОКРАТ! ЯВНО ВЕЧЕ Е БИЛА ТОЛКОВА ИЗБЛЕДНЯЛА, БЕЗЛИЧНА И СИВА.., ЧЕ Е БИЛА НАПЪЛНО МИМИКРИРАЛА...!
Николай Гацев София, 08. 12. 2012

сряда, 21 ноември 2012 г.

СДС не е за генерали или командири с мания за власт




Дори и да загубим нашите депутати в настоящия парламент: чудо голямо: прав им път. В този парламент СДС е с толкова малко хора, че с нас или без нас: все тази. Ние трябва да се стремим към сериозна бройка депутати: поне 50 и нагоре. Това няма да стане с някакви задкулисни договорни с Костов или Боко Тиквата, а със сериозна самостоятелна теоретична и практична работа. СДС сега трябва да покаже, че е сериозен фактор. Трябва да направи няколко неща: 1. Да се извини на хората за миналите грешки и да дефинира пред тях тези грешки. 2. Да дефинира изчерпателно Синята идея и да промени устава си спрямо нея. Да въведе преки избори сред симпатизантите на СДС, които да подреждат листите. Ние в Движение СДС-Възраждане правим конкретни неща по този въпрос. 3. Да обяснява на хората непрекъснато защо СДС е по-добрия
т избор от Костов и от Борисов: защото СДС не е на ничий лидер или клика. Това трябва непрекъснато да се чува и да се знае, че разликата между нас от една страна и ДСБ и ГЕРБ от друга е огромна. 4. Подкрепа на антикомунистически инициативи, за да може многото антикомунисти да се върнат при СДС, за да гласуват за нас. 5. СДС да състави алтернативен кабинет на управляващите, на базата на предварителни избори сред симпатизанти и наличния кадрови потенциал и този кабинет да предлага алтернативни бюджети и алтернативни законопроекти. Да работят така все 1но СДС е единствената управляваща партия в момента, за да тренират за взимането на властта. 6. В устава на СДС да бъде записано, че ще влиза в коалиции само след избори, както е нормално да бъде. Тези точки не изчерпват всичко, което трябва да бъде направено.





от инж. Георги Пашев

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Зов за помощ: Помогнете на Атанаска Николова


Една наша позната Атанаска Николова има махнати прешлени и дискове на гръбначния стълб. 
Страданието датира 2009г. когато паднала и получила тежка травма на 2 лумбални прешлена. Оттогава е многократно оперирана, като състоянието и се е влошавало след всяка следваща оперативна интервенция.
Статус: Палпаторна болезненост в паравертребралната мускулатура в тораколумбален отдел на гръбначен стълб и засягане на сакроилеачните стави, затруднено навеждане и изправяне и ротационни движения. Хипестезия на ниво L1-L4. Ригидна торакална и лумбална мускулатура. От 30-32 Шобер 10-12 латерофлексия 20 Под - ръце 55 см Изправена лумбално лордоза.
За момента са и сложени само гел и корсет, като имплантите са и махнати. Доктори от София и Варна са си играли с нея, слагали са импланти, махали са импланти, не и дават особени надежди, защото имала липсващи дискове. От ТЕЛК са и дали 96% трайно намалена работоспособност.  Явно в България не са особено напреднали технически, защото при търсене на информация в Google, намерих информация за д-р Бертаньоли, който слага изкуствени дискове (http://www.dr-bertagnoli.com/) и същевременно е един от  най-добрите хирурзи на гръбнак в света (или поне така се твърди на сайта му). В момента усеща парене там където липсват дискове.  
Междувременно, тя е разпродала имущество и е похарчила парите си в български болници в София и Варна, но за съжаление безрезултатно. Ще и трябват и доста средства за лечението, пътни разходи и други, за които ще се наложи дарителска кампания.

Тя има разкрита разплащателна сметка в лева:
Банка ДСК
BIC: STSABGSF
IBAN: BG30STSA93000017570227

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Данък върху Лихвите по депозитите: заплаха за стабилността


Ние сме десни по ценности и идеали. Следователно за нас всяко увеличаване на данъчната тежест е недопустимо по дефиниция. Дори и само поради този факт ние следва да бъдем против всяко ново данъчно бреме, с което нереформираната и корумпирана държава не разполага по най-добрият начин.

Освен нашите идеологически съображения, обаче, има и други по-сериозни съображения срещу данъка върху лихвите по депозитите. Колкото са повече депозитите в банките на влог, толкова повече банката е заинтересована да печели пари, за да изплаща лихва на депозантите. Печалбата на пари за банката става с отпускане на кредити на българският бизнес. Колкото повече депозити, толкова повече пари за кредити за бизнеса. Вследствие от въвеждане на новия данък депозитите ще се намалят като парично изражение и няма да има пари за кредити. Ако депозитите се намалят под определено критично минимално ниво, повече от ясно е, че стабилността на банките ще бъде разклатена. Алтернатива на депозитите в банка са разплащателните сметки, които самата банка обикновено товари с такси и в един момент ще се окаже, че който има разплащателна сметка плаща на банката, а не тя на него. Следователно ще очакваме не превръщане на депозити в разплащателни сметки, а просто изтегляне на депозити от банки на дати на падеж. Преди края на годината ще се наблюдава нарастване на депозити с авансова лихва. По този начин хората хитроумно ще си получат лихвите още тази година за целия период предварително, като по този начин данък върху нея не се дължи. Аз самият вероятно ще прибегна до този инструмент. Но това е временно решение на проблема. Когато годината свърши ще наблюдаваме изтегляне на пари от депозити от банките на дата на падеж. Вероятно ще се възобнови старата традиция, наречена Букранбанк. Които са по-досетливи и с повече възможности ще открият депозити в чужди държави, където няма данък върху лихвите. Твърдението, че така се стимулирало частната инициатива, като парите се изкарвали от депозити и се влагали в бизнеса също не важи за България. Ако бяхме нормална демократична западна държава: може би, но условията в България са доста различни. По-голямата част от депозитите и като брой и като сумарно парично изражение са "бели пари за черни дни" на българите. Т.е. тези пари по дефиниция не се влагат в собствен бизнес, камо ли във високорискови борсови инструменти. Затова, тази данъчна реформа е предварително обречена на неуспех, защото разни нови юпита, които са назубрили няколко стотици фрази от западняшки учебници по икономика, но нямащи аналитични качества, си мислят, че нашата страна е като запада... Да, ама не. Нашата страна за добро бих казал е доста по-консервативна в това отношение. Хората не се хвърлят масово да инвестират във високорискови проекти или борсови инструменти, което в общия случай е добре, защото особено в тази криза, ако бяха го направили, щяха да си загубят и малкото останали пари за черни дни и щяха да виснат на врата на държавата тя да ги издържа с помощи за социално слаби и обезщетения за безработни и такива неща. Некадърното правителство на ГЕРБ може да докара нещата и дотам... Добре, че хората не ги слушат сляпо...

От инж. Георги Пашев


неделя, 4 ноември 2012 г.

Закритата болница в Девин - убиийство на 15 човека?



Д-р Петър Дечев:

15 родопчани починаха, тъй като болницата в Девин е закрита...
 Източник на информация: вестник Доктор


Потресаваща е апатията, с която тази новина минава покрай доста хора в страната. Еми какво толкова, нали това не се случва на мен или не живея в Девин, не ми пука за проблемът. Явно българинът вече толкова е свикнал с целия фалш, простащина, неандерталщина и видиотяване, че вече няма желание дори и да се ядоса като хората. Не усещате ли как лека полека започват да превръщат народа ни в множество от непукиси и НЕЖИВИ хора, които се затварят в черупката си като защита, страх от всичко това, което се случва. Реакцията прилича на реакция на хлебарка, която се намира в опасност: замръзва на място и нищо не прави с надежда опасността да премине сама. Явно това е целта на управляващите клики: хората да станат на хлебарки, които само да се надяват, че опасността сама ще премине и те няма нищо да правят през това време. 

Няма нужда да споменавам как синдромът - ХЛЕБАРКА е много вреден за една демокрация. Демокрацията изисква от хората да бъдат много повече от хлебарки: те трябва да бъдат борбени. 

Нека се върнем на самият проблем: болница затворена. Става въпрос за следните пари: 450 хил. лева за заплати, 150 хил. лв за осигуровки, 800 хил. лв дългове + още 1 милион дългове. Дотук: 2 400 000лв. За момента се знае за 15 починали човека. Според сметката, животът на  всеки един от тези 15 хора е можело да бъде спасен с 160 000лв. Като се добави факта, че броя умрели хора ще се увеличава заради липсата на болнично заведение в Девинско, това означава, че единичната цена на живота на хората в тази област, се оценява от правителството на бодигарда на диктатора Живков на сума по-малка или равна на 160 000лв. 

После кой да вярва на приказките, че здравето и животът не се продавали... Та вижте сметките по-горе... Боко Тиквата не е готов да даде 160 000лв. за човешки живот. Явно според него, това не е добра сделка. Със 160 000лв могат да се правят къде къде по-хубави неща: подслушвания на политически опоненти, разнасяне на различни флашки, други далаверки, рязане на лентичка на детска ясла или поне на градинки с катерушки, част от парите за които идват обратно за рушвети... Кой изобщо ти мисли за такива банални неща като оцеляване на някой непознат... Та в това няма далавера... Щом няма далавера в това: кучетата да ги ядат. Ние да си гледаме СРСтата, лентичките, рушветчетата, рейтинга, пък да оставим хората на Бог, Той да си ги гледа, или както Боко Тиквата Го нарича: (Началника...)... Съвсем друго нещо е, че Бог не е началник, а много повече от това, но няма да задълбавам в тази тема, за да не отегча читателя. По-важното е другото: че Боко Тиквата демонстрира за пред хората религиозност, а когато дойде време за доказване на вярата му чрез конкретни действия: ГРЕДА. По-добре да използваме думите за лична изгода, даже и думата Бог. Само, че Боко е добре да знае, че "Бог" не е просто дума, а много повече от това и го НАБЛЮДАВА и ще дойде време да отговаря за действията си или бездействията си пред Него....

Ами, това е засега... Който иска да не чете такива депресивни неща, по-добре да иде да гледа мач на Бистришките тигри: белким му се отвори парашута да се качи безплатно на някой ведомствен самолет... 15те умрели човека нямаха този късмет...


от инж. Георги Пашев




петък, 2 ноември 2012 г.

Предсмъртното писмо на Васил Левски




Уважаеми, демократи,
Позволявам си да ви напомня предсмъртното писмо на великия българин Васил Левски. Днес то е повече от актуално и перфектно описва ситуацията в страната и ни напомня, че работата  ни не свършва с освобождението, а тепърва започва. Коментарите са излишни. Прочетете думите на Левски: един велик българин и ДЕМОКРАТ.


Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди “Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.










четвъртък, 1 ноември 2012 г.

Свободата, Санчо или салама



Напоследък все по-често се е налагало да се сблъсквам с различни хора, които ми казват как по време на комунизма било по-добре отколкото сега през демокрацията и как заради това няма да подкрепят подписката ни за музея на жертвите на комунизма.

В началото си мислих, че си правят майтап, но после се убедих, че са съвсем сериозни.

Уважаеми, демократи, това е болест. Мисля, че няма нужда да обяснявам точно на вас, които четете нашия блог, колко неправилна е тяхната позиция. Вие си го знаете.

Въпросът е друг: как се стигна до тази болест? Защо доста хора предпочитат салама пред свободата, защо доста хора живеят с наивното усещане, че сегашната система е демократична, а тя реално не е, защо доста хора нямат реална представа какво е свобода и какво е демокрация, защо доста хора са готови от овчедушие да станат нечии роби и да спрат да имат свободата на мнение? 

Нека ви напомня една легендарна мисъл на Джордж Оруел: 

Ако свободата изобщо означава нещо, то е правото да казваш на другите неща, които те няма да харесат.

За мен гореспоменатото право е свещено и който ме познава знае, че обичам да го използвам често, даже толкова често, че дори според някои демократи прекалявам.

Все повече се убеждавам, че, за да се наречеш демократ, трябва да си стигнал до някакво минимално ниво на личностно развитие: умствено и духовно. Явно сегашната посткомунистическа система не позволява на критична маса от хората да стигнат до това ниво и да започнат да изискват истински права и заедно с това да се обвържат с повече демократични задължения. Това е сериозен проблем, с който ние трябва да се борим и който няма да се реши с магическа пръчка. Необходими са методични усилия на модерни будители (просветители), които да убеждават хората, че правилният път е пътят на пряката демокрация, личната свобода и борбата за личното умствено и духовно развитие. На хората им трябват будители. А те за момента са силно ограничен ресурс.

от инж. Георги Пашев


сряда, 31 октомври 2012 г.

В памет на Илия Минев






В денят на народните будители, ние ви напомняме за един класически народен будител: Илия Минев.

Изгледайте видеото. Коментарите оставяме на вашата душа.


неделя, 28 октомври 2012 г.

Кризата и цените




Всъщност, ако бяхме нормална държава в период на криза, без картелизирани пазари, цените би следвало да падат, при намаленото пазарно търсене, но понеже в БГ пазарна икономика има САМО НА ХАРТИЯ, затова цените растат. Ще кажете: ми еврото се обезценява, а ние сме вързани за него. Ами то хубаво се обезценява, ама в Германия също няма особена инфлация, въпреки, че там работят съвсем официално с Евро. Просто у нас, енергийните мафии си правят каквото искат. На Б Б приятеля от Лукойл си прави каквото иска. А и защо да не си прави? Та ние сме малък пазар. Ако Лукойл загуби БГ пазар, крокодилски сълзи ще ги рони за нас. Бълха ги ухапала. Отделно можеха да намалят данъците и особено ДДС като го диференцират за различни стоки, но те никога няма да го направят. Те задължително трябва да дерат кожата на българина и после да бръмчат с тези пари. Отделно можеше да не карат Лукойл да харчи милиони, за да се свърже с директна връзка с НАП и така да вдигне цените още повече, а и не само Лукойл, но всеки търговец, който малко или много се е охарчил за нова техника, но не... Те работят като турски бейове: от бизнеса и от народа трябва да се реже и да се стриже, а насреща: нищо. За какво ни е изобщо такава държава, която само прибира, а не предлага нищо в замяна? Е как за какво? Нали трябва задължително да има някакво лоби, което да забогатее на наш гръб. Това има и положителен ефект: в криза БГ така произвежда милионери, но не както на запад: с честни средства, а както на Балканите: с държавна далаверка... Малките деца вече знаят, че ако искат да не работят и да не учат, трябва да станат политици...

От инж. Георги Пашев

събота, 27 октомври 2012 г.

Бъдещето на България


Бъдещето на България

Както казват мъдреците, накрая винаги идва ден, в който всеки си плаща за това, което е сторил.
Като гледам времената, през които преминава страната ни
в момента, се сещам все повече за тази мисъл, срещаща се в почти всички религии, учения.

Какво е бъдещето на страната ни? Какви са нашите национални идеали, за които ще се обединим и ще се борим? Какво трябва да бъде свършено, за да се подобри положението в страната?

Това са въпроси, на които отговор не се дава.
Защо? Защото на управляващите от ГЕРБ им е по-удобно за истините за тяхното пагубно управление да не се говори. Защото за управляващите от т.нар. Лидерски партии е по-важно да идолизират лидерите си, отколкото да решават реалните проблеми на страната ни. Защото за техните протежета е по-важно да осигурят местата си на държавни и общински постове, отколкото да използват неголемите си умствени капацитети за решаване на конкретни проблеми в страната. Защото гражданите все още не са свикнали да упражняват демократичните си задължения, свързани с контрола върху избранниците си и не са готови да искат още по-големи права за контрол върху тях.

В моменти като този, е напълно ясно, че нещо във фундамента, върху който се гради държавната система тотално куца.

В почти всяко едно отношение, има пълна деградация. Като се започне от моралните устои на средностатистическия българин, премине се през все по-намаляващите му доходи и все по-растящите му задължения, през все по-некачественото и неадекватното на пазарните реалности образование, към все по-влошаващото се здравословно състояние, стигнем до все по-намаляващия обем на малък и среден бизнес, непрекъснато тероризиран от бюрократичния апарат, който всячески му пречи да се развива и стигнем до отчайващите макроикономически показатели на страната, но не тези, които Дянков казва, а едни други показатели: баланс по външнотърговската сметка, сумарна цена на произведените стоки и услуги в страната, сумарна цена на изнесените стоки и услуги от страната, инвестициите, които малкия и средния бизнес прави в иновации и повишаване на квалификация на работещите, съотношение брой пенсионноосигуряващи се, към брой пенсионери.

За десният човек, трябва да буди притеснение и все по-картелизиращият се пазар на горивата, неадекватният държавен контрол върху монополните пазари на електричество, парно за битови абонати и абонати, които имат ниски енергийни нужди.

Голяма част от гореспоменатите проблеми са проблеми и на националната сигурност.

Пълен нехилизъм и неразбиране на проблемите се показва, както от управляващи, така и от опозиция, така и от управлявания народ.

Докога така? Докато управлявания народ не започне да разбира, че всъщност не той е управляван, а той е управляващ, а управляващите са негови подчинени. Когато гражданите разберат, че властта трябва да е в техните ръце и осъзнаят необходимостта от въвеждане на все по-пряка демокрация, докато се стигне до момента в който представителната демокрация бъде тотално заменена от пряката. Аз бих стигнал и по-далеч, като кажа, че въпрос на инвестиции е техническото подсигуряване на пряка демокрация в реално време с помощта на въвеждане на облачните системи, безплатният цифров подпис, онлайн системи за гласуване, Системи с логически централизирани Бази данни, физически разпределени, чрез облачно подсигуряване и др. Тези системи са реалност на запад. Въпрос на време е да бъдат използвани за качествено ново изменение в държавното самоуправление, при което гражданите ще държат изкъсо избраните си и ще могат да ги отзовават.


петък, 24 август 2012 г.


Създаване на мемориално място за жертви на комунизма в Пловдив

Моля, подкрепете подписката тук: http://www.peticiq.com/muzei_pld
ОТНОСНО създаване на мемориално място за памет в бившите килии на Държавна сигурност в сградата на пл. „Стефан Стамболов” № 1


От името на

Фондация „ТОРОС – ВИТ” – Пловдив


В сградата на пл. „Стефан Стамболов” №1, където сега се помещава централната администрация на община Пловдив от 1944 до 1959 год. е било Областното управление на милицията, включително местата за задържане /килии/ на Държавна сигурност. Още има живи пловдивчани жестоко изтезавани в тях. Извършени са и няколко убийства.
В годините след 1990 г. мазетата се ползват за склад на непотребни вещи, а тяхното обживяване би могло да се превърне в постоянна изложба на методите и средствата, които ДС е прилагала за насилие над личността. При това на автентичното място, с автентични документи и вещи.
Фондация „Торос – Вит” – Пловдив се обърна преди няколко месеца към общината да и бъдат предоставени мазетата, където да се създаде мемориално място/музей/ на Държавна сигурност за поклонение пред жертвите на тоталитаризма. Заедно с паметника пред сградата на общината ще се оформи подходящ ансамбъл от места за памет и поклонение. Финансирането, експозицията, оформянето, реиновирането и организацията на мултимедийна изложба ще се осъществят изцяло от Фондация „Торос-Вит” – Пловдив.
Уважаеми Дами и Господа, граждани на Пловдив към проекта са привлечени и редица международни организации, за които осмислянето на близкото ни тоталитарно минало представлява интерес и споделят съответните резолюции на Европейския парламент за осъждането на комунизма!

Подкрепете ни с подписа си! 

Моля, подкрепете подписката тук: http://www.peticiq.com/muzei_pld