ДОБРО - Десни Обединени Българи за Развито Общество

вторник, 10 декември 2013 г.

Reformatio in peius (Промяна към по-лошо)


Reformatio in peius (Промяна към по-лошо)
Политическият франкенщайн, нарекъл себе си “Реформаторски блок” е типичен пример за Reformatio in peus. Отломки от костови подлоги, другарката Пръмова, няколко световно неизвестни и Доганови отломки ще правят реформа. Всеизвестно е, че крушата не пада по-далеч от дървото, и след като някаква част от тях произлизат от БКП или от отломки на БКП, ясно е, че и тази “круша” ще падне на ливадата на БКП, където ще се появи нова “издънка”. Защо именно, тази издънка ще бъде “промяна към по-лошо”? Защото освен, че са издънки на БКП или Костов, който също е издънка на БКП, те са много по-непрофесионални от предишните издънки. Това е феноменът, наречен “израждане на издънките”: всяка следваща издънка е по-тъпа, по-неподготвена и готова да извършва повече очевидни абсурди.
Абсолютно всички изречения, споменати по-горе за “Реформаторския блок”, важат и за т.нар. Новоизлюпено движение “22 септември”. Пак са комунистически издънки, пак няма да паднат по-далеч от ливадата на БКП и разбира се, са “изродени” издънки към по-малък професионализъм и по-голяма тъпотия. В това т.нар. Движение се подвизават некакви стари ренегати: Едвин Сугарев, Евгений Михайлов. Те няма да станат по-непрофесионални, отколкото са били, освен, ако вече не ги е тръшнала деменцията. Но те И ПРЕДИ не са показали кой знае какъв професионализъм. Основното при тях е, че са шоумени: пратени да “развличат” тъпанар-електората. Ето, Едвин, например за малко да умре или поне театрално изигра ролята на умиращ от гладна стачка. Мъча се да си спомня дали по време на Турското робство някой от нашите революционери е “заплашвал” Високата порта в Цариград с гладна стачка, но не се сещам за такъв пример, дявол да го вземе. Сигурно защото, освен някаква шоу програма, тази “гладна стачка” не постига нищо по същество. Даже турските власти щяха да се зарадват, че някой революционер е умрял от глад: тамън врагът им се е самоубил. Но, дали Едвин Сугарев е истински враг на престъпната комунистическа власт и робската престъпна държава, която е сътворила? Не, разбира се! Той е просто шоумен, който беше платен за шоуто си, в едни по-ранни времена с посланнически пост в Монголия и Индия. Но какво можем да очакваме от един литературовед? Някакъв сериозен управленски капацитет, ли? Абсурд... Дори и като видите личния му живот: с 3 брака и 6 деца, ще видите “що за морал тресе” този “морален” типаж. За да имаш 3 брака, значи поне 2 пъти си нарушавал заповедта “Не прелюбодействай” и 2 пъти си нарушавал брачен обет пред Бог.
Евгений Михайлов – кинорежисьор, от който също не може да се очаква голям управленски капацитет, но пък вероятно е спец по шоупрограмите. Май и в професията си, обаче, не е работил много усърдно: има само 4 режисирани филма и 3 филма като актьор, в един от който е играл комсомолски секретар. Тази скромна професионална биография, обаче, е била достатъчна за да го накара да “разбере”, че всичко в нашата псевдополитика е театър и цирк и той играе в тях и до днес.
Корнелий Савов – по-неизвестен от горните двама, но доволно дърт и също доволно незапомнен с нищо интересно. Наскоро нашумя за това, че съди милиционерите, заради това, че е бил арестуван от тях, по време на буйстването си (нарочно казвам буйстване, а не бунт, защото има разлика). Има високо самомнение, взел се на сериозно, но май трудно може да произнесе реч, която да не включва думи като “п...ки заспали”, “свине за помия” и други цветущи неща. Някакви особено фрапантни и морално осъдителни неща в биографията му няма, поради простата причина, че и биография няма... Когато човек нищо не прави, тогава и не греши... На стари години, вече ще става политик и ще вкарва ред в държавата, заедно с кинорежисьора и монголския посланник.
Към старчоците има закачени и некакви новоизлюпени младички, като Доника Георгиева. Тя поне има някаква нормална професия (Счетоводство и одит на нефинансовите предприятия). Като разглеждаш профила и във фейсбук, виждаш фотошопирана горяща сграда на парламента. Това би било гордост за всеки анархист, ако беше истина, но не е. В изказванията и писанията си не блести с никакъв особен интелект. Въпреки това, обаче, успяла да се превърне в “протестна звезда”. Някои хора, уважаеми читатели, предпочитат да се трудят “на улицата”, отколкото у дома над книгите и зад машините. Разбира се, съвсем друг въпрос е дали самото скачане по площади и врещене на изтъркани лозунги би могло да даде кой знае какъв ПЛОД, освен да си намериш гадже по-лесно, да врътненте някой “романс” (романс не знам, но поне секс, защо не!)... Явно протестите се използват и за социални контакти. Нищо лошо, дето се казва... Счетоводството и одита на нефинансовите предприятия изисква малко от малко да си седнеш на Д-то и да поработваш. За некои свръх-”витални” люде, това не е интересна професия и изисква компенсация с такива неща. В профилът и във фейсбук не се забелязва никаква мисъл, освен некакви нископосани призиви за обединение на бокови подлоги и костови и пръмови подлоги. Антикомунизмът и се свежда до некакви общи приказки. Даже, не бих се учудил, ако не знае кой е Янко Янков, Володя Наков и т.н.
Общото между днес и началото на престъпния псевдопреход е роенето на разни партийки, движенийца, разпасани команди и др, които и тогава и сега имитираха "гражданско общество", а всъщност са или метастази на БКП, умишлено създадени, за да увеличават контролирания от БКП/ДС хаос, или са просто безплоден напън на някой с високо самомнение и скромни интелектуални възможности да си направи "банда".