Декларация от Георги Пашев

 Днесъ, 16. 03. 2014гъ,
азъ: инжъ. Георги Пашевъ,

Декларирамъ

В качеството си на членъ на партия Съюзъ на Демократичнитѣ Сили, се отказвамъ отъ това членство и заявявамъ, че въ рамкитѣ на следващитѣ 5 (петь) години (до 16. 09. 2019гъ.) нѣма да членувамъ въ нито една политическа партия, тъй като въ момента всѣка една отъ тѣхъ въ България, споредъ менъ е въ различна степенъ еманация на злото, включително и тази, въ която се подлъгахъ да членувамъ.


Сегашнитѣ имитации на партии въ България не би следвало да се наричатъ съ това име, а трѣбва да се наричатъ" клики", въ които ограниченъ крѫгъ отъ хора взиматъ всички решения. Въ класическия смисълъ на думата" партия" като наборъ отъ хора съ сходна идеология, ценности, кауза и цѣли които сѫ публично обявени въ устани документи на организацията не отговарятъ на това опредѣление. Тѣ сѫ по-скоро нѣкакви крѫжоци отъ хора, които гледатъ какъ да се навратъ въ по-предни позиции въ управлѣнието на страната и да си угодятъ максимално на личния интересъ.

Най-голѣмата еманация на злото, въ лицето на Абсурдистанскитѣ псевдопартии е партията на Капута, следвана отъ бѣсепе, депесе, атакисти. Най-малката еманация на злото е въ лицето на партията, която днесъ напускамъ. Въпрѣки това, тя си остава една отъ многото (около 350 партии), които сѫ се превърнали въ клубове за защита на кликитѣ си и интереситѣ имъ.

Обявявамъ, че по лични убеждения съмъ дѣсенъ консѣрваторъ и християндемократъ отъ немски типъ (да се различава отъ българскитѣ подобия на християндемокрация (явно тукъ всичко рано или късно се изопачава)). Въ връзка съ това, следъ изтичане на 5 (петь) годишното наказание, което самъ си налагамъ, мога да влѣза въ дѣсна християндемократическа консѣрвативна партия, ако до тогава се е появила истинска такава, а ако не се е появила, мога да участвамъ въ създаването на такава, ако ситуацията, силитѣ, възможноститѣ и капацитета ми го позволяватъ.

Настоящата псевдопартийна конфигурация въ Абсурдистанъ на около 350 метастази на бекапе / десе прави невъзможна и нелогична моята подкрепа за нито една отъ тѣхъ. Въ връзка съ това заявявамъ, че на скорошнитѣ избори, а и на следващи, нѣма да подкрепя нито една отъ тѣхъ. Запазвамъ си правото да подкрепямъ независими кандидати, при положение, че съмъ добре запознатъ съ тѣхъ и мога да имъ гласувамъ довѣрие.

Понеже абсурдистанската политика е нѣщо ужасно за личния моралъ и душевната чистота, заявявамъ, че въ рамкитѣ на тѣзи 5 (петь) години нѣма да се кандидатирамъ за нито 1 (единъ) изборенъ постъ. Вмѣсто това, ще продължа усилията за собственото си духовно, умствено, професионално и научно израстване. Когато стана доволенъ отъ това, което съмъ построилъ въ себе си и около себе си, съ Божията помощъ и Благодатъ, чакъ тогава, но не по-рано мога да мисля да поемамъ нѣкаква политическа отговорность. Дотогава, съзнавамъ, че на тѣзи постове ще се изредятъ хора, които не сѫ за тѣхъ: нѣматъ качества, посрѣдствени сѫ, нагаждачи сѫ, изпълняватъ политически порѫчки и ще опоскатъ и засѣратъ всичко, което е останало въ тази нещастна имитация на държавица. Но, азъ не мисля, че съмъ достатъчно силенъ, за да мога къмъ настоящия моментъ да се противпоставя на тази тенденция съ директни политически методи. По-скоро мога да и прѣча заобиколно: като повишавамъ информираностьта и образованостьта както на себе си, така и на възможно най-голѣмъ брой българи, като продължавамъ да търся и намирамъ Божата Истина и Любовь както въ професията си, така и въ науката, така и въ хорскитѣ взаимоотношения, въ които участвамъ. Участието ми въ политиката въ този и уродливъ абсурдистански видъ, би попречило на тѣзи по-висши цѣли на сѫществуването ми. Запазвамъ правото си да изказвамъ мнението си по всѣкакви политически въпроси и да изобличавамъ политическитѣ грѣхове.

А може би, просто не ставамъ за абсурдистански политикъ: не съмъ крадливъ, не съмъ коваренъ, не съмъ подмоленъ, не толерирамъ клики и не изпълнявамъ чужди решения, когато противоречатъ на морала ми. Това ме прави негоденъ за абсурдистански политикъ.

Затова, казвамъ ариведерчи на най-различнитѣ клики, независимо дали сѫ седесарски или всѣкакви други. Въ седесето имаше и сигурно и още има и добри хора: наивни идеалисти, които не се изхранватъ отъ политиката. Но тѣ сѫ задушавани непрекъснато. Клубнитѣ събрания сѫ колкото да си платятъ членския вносъ и да се видятъ и да си поговорятъ какво било едно време и какъ положението става все по-зле. Ами да: така е, но това нищо не променя. Работата въ стилъ" пенсионерски клубъ", кѫдето всѣки си излива" болката", която е насъбралъ въ душата по-скоро прилича на пенсионерски клубъ или нѣкаква група за взаимопощъ... Просто не виждамъ, какъ присъствието ми въ такава една тягостна обстановка ще промени нѣщо. По-скоро ще ми загуби времето.

Тази отвратителна и тягостна обстановка, обаче, не може да изтрие феноменътъ, нареченъ" Седесе като култура, мирогледъ и мислене", който се появи самостоятелно, безъ да е пѫпкуванъ и създаденъ отъ комуниститѣ. Синьото лъвче на милионитѣ хора съ надежда за по-добъръ и свободенъ отъ комунизъмъ животъ, изпълненъ съ справедливость и моралъ, завинаги ще присъства въ сърдцето ми и никоя партийна клика не може да ми го отнеме. Макаръ и не Седесаръ по членство, си оставамъ седесаръ по сърдце.