Третомартенска (не)свобода

Честит празник на всички български граждани.

3 март е 62-ият ден в годината според григорианския календар (63-и през високосна) и е национален празник на България от 1890 г. Остават 303 дни до края на годината. ТРЕТИ МАРТ 1878 година Освобождението на България от турско робство. 

На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878г./ и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.

И какво от това?  135 години след това свободни ли се чувствуват българите? Развили ли сме се по някакъв начин? Спазваме ли християнско благоприличие и живеем ли богоугоден живот? Изпълнено ли е желанието на Левски за "чиста и свята република"? Май  е изпълнена само последната част "република". Пак е нещо, ще каже някой зевзек. Е да, пак е нещо, но това нещо е нищо. Който е учил дискретна математика знае много добре смисъла на изречението "и нищото е нещо". Та така и ние се упражняваме върху нашето нищо и си въобразяваме, че е нещо. 

Нека поразсъждаваме върху нищото:

По време на Османската империя е имало данък "десятък": 10% върху доходите на "раята". Днес на всеки от нас под различна форма взимат над 20% от доходите, за да може такива като "новият султан" Боко Първи Тиквен Буда да нарича поданиците си "лош мат'риал" и на всичкото отгоре да ни краде и личните сметки в здравната каса, които са наша лична собственост и да ги изхарчи кой знае за коя магистрала и за refund на рушветите, които са (му) дали изпълнителите на магистралите. 

По време на Османската империя е имало "кръвен данък": взимат ти първородното дете и го правят еничар да се бие срещу теб, ако посмееш да вдигнеш въстание срещу поробителя. Днес на доста българи първородните деца емигрират в чужбина и родителите ги виждат само по скайп. Някои нямат и тоя късмет. Някои родители умират без да видят децата си в Америка, Канада, Западна Европа, Австралия и къде ли още не. Дотогава живеят само на спомени за тях и на някой и друг телефонен разговор или писмо, веднъж месечно. Естествено, децата не са избягали от страната, защото им е много хубаво сигурно. Бил съм в доста западни столици и мога да кажа, че това спокойствие и красота, каквото е в България и в моят роден град Пловдив никъде ги няма. Ако имаш пари за достоен живот, животът в България е за предпочитане: спокойствие, красота, разнообразна природа. Тогава защо всички бягат да слугуват на западняците и онези да им се подиграват? Защото няма пари ли? Да, и това... Но има и нещо друго. Ако нямаш пари, ами бори се за тях. В България е пълно с пустеещи земи. Всички селяни решиха, че трябва да станат важни граждани и доста от тях се препитават с паразитни дейности като продажба на китайски парцали в МОЛове, вестници, турски и гръцки домати и чушки, турски, гръцки, южноамерикански портокали, турски произведения на хранително - вкусовата и леката промишленост, китайски произведения на ΙΤ сектора, западноевропейски произведения на автомобилната промишленост. А къде са НАШИТЕ произведения на някоя промишленост?!? Лесно е да избягаш някъде и да миеш чинии в Лондон и англичаните да ти се подиграват. Трудно е да останеш тук и да се бориш както преди нашите предци са се борили за живота си с Белчо и Сивушка на нивата. Не случайно Бенедиктински монаси обичат да казват, че Трудът е молитва. Доста от българите са забравили традициите, морала и корените  и достойнството на своите предци. Те просто бягат от проблемите, вместо да ги решават. Смятат, че някой друг е длъжен да ги решава вместо тях: държавата бащица по комунистически; дори и Бог. Но забравят, че дори и Бог не може (или не желае) да ти помогне, ако не си помогнеш сам. 

Аз съм български компютърен инженер - патриот и ще направя всичко по силите си да не зарежа моята родина, защото камъкът си тежи на мястото. А моето място е тук. Ако не мога да ида при големите пари в нашата индустрия, ще докарам парите тук. Вече има добри примери, че това може да стане. Колко от вас знаят, че Пловдивска фирма е сред top 10 в производството на development boards (платки за разработчици). Шефът на тази фирма е завършил моята специалност и работи с целият свят от Пловдив. Значи може и така, а? Щом и друг може, и ние можем и ще го постигнем. Ще направя пловдивска фирма, световен лидер в софтуерни системи за разработчици или ще умра, докато се опитвам. 

Повече от всякога на българите им трябва решителност, цел в живота, освен простичката цел "да преживеем" и упование в Бог. Тогава евентуално ще бъде постигната освен физическа и духовна свобода...