Уважаеми, г-н Сугарев,
Уважавам вашата силна и непримирима гражданска позиция. Уважавам и факта, че вашата воля е доста силна и по-силна от вашите телесни нужди. Вероятно при 99% от хората биха натделяли телесните нужди и те съответно биха прекратили гладната си стачка, просто за да оцелеят. Вие, обаче, вероятно сте нещо повече от тези 99% от хората и бихте стигнали до извършването на самоубийство чрез глад. Нарочно наричам това, което правите „самоубийство“, защото то е именно такова. В Библията се споменават четирима мъже, които са се самоубили: Саул (I Царе 31:40), Ахитофел (II Царе 17:23), Зимрий (III Царе 16:18) и Юда (Матей 27:5). Всички те са били зли, нечестиви, грешни мъже. В Библията на самоубийството се гледа като на убийство. И то наистина е такова – убиване на себе си. Бог е Този, Който има властта да реши как и кога да свърши нечий живот. Да вземеш тази власт в собствените си ръце, според Библията, е равносилно на богохулство. Няма обстоятелства, които да оправдаят някого, който си отнема живота – особено ако той е християнин. Християните са призовани да живеят живота си за Бога – решението кога да свърши живота на някой е на Бога, и само на Бога. За християнина самоубийството би било нещо като да влезе насила при Царя, вместо да изчака Той да го повика. Бог ще простре жезъла си към този човек и ще пощади вечния му живот, но това не означава, че стореното от него Му харесва. Макар и да не се отнася конкретно за самоубийството, може да се каже, че I Коринтяни 3:15 е добро описание на това какво се случва с християнин, който е извършил самоубийство: “…самият той ще се спаси, само че като през огън.”.
Във връзка със споменатите библейски факти, нека да видим: струва ли си минаването „през огън“ на вашата душа, за да получи евентуално спасение в Небесното царство, защото сте извършили греха на (само)убийството? Кое е нещото, което би оправдало обричането на една душа на мъки? Тук изобщо не говоря за телесните мъки, които изпитвате или ще изпитате, които са нищо, в сравнение с душевните. Телесните поне ще траят някакъв краен и сравнително малък интервал от време: до момента на мозъчната смърт. След това ще започнат истинските мъки: мъките на един самоубиец, който насила си е добавил грях, който няма как да изкупи приживе и ще трябва да изкупи след смъртта си.
Та да се върнем на същината: кое е това нещо, което си струва обричането на една душа на мъки? Както казах: самоубийството е равносилно на убийство. Мислите ли, че комунистическите клики във властта ще се трогнат от вашата смърт? Мислите ли, че ако вие умрете, те ще дадат властта доброволно? Как изобщо може да ви мине на ум, че те се страхуват от гражданите? Това е все едно да си помислиш, че дяволът се страхува от обикновени човеци. Няма такъв филм. Дори и да се свали това правителство, под натискът за слуха за вашата смърт, то ще бъде заменено с друго комунистическо правителство от задкулисията, макар и формално пребоядисано в друг цвят, за да замаже очите на тези, които лесно ги замазват. Една тирания (защото в България сега управлява тирания) не се сваля с гладни стачки. Да не би навремето Левски и Ботев да са тръгнали да освобождават България с гладни стачки и мирни протести? Пука му на султана от гладната стачка и от мирните протести. Даже ще се зарадва, че враговете му сами се убиват и ще го освободят от присъствието си. Същото е и със сегашните „султани“ комунистически, които управляват заробеното отечество. Пука им, че някой техен враг ще се самоубие. Даже се радват, че ще ги освободи от присъствието си. Понеже са доста по-хитри от турския султан, ще се направят, че падат от власт и ще дадат властта на някоя техна „алтернатива“, която не е никаква алтернатива, а са отново те, но маскирани.
Г-н, Сугарев: по-малко емоция и повече хладен ум, добре подхранен с хранителни вещества, моля... Сега ви трябва прагматичност, а не емоция. Не давайте тялото си в курбан на комунистическите клики и душата си в курбан на дявола (техния господар). Не си струва сделката... Прекалено много плащате за нищо насреща...
Няма коментари:
Публикуване на коментар