Основни аксиоми за нашата християнска идеология

Аз, смятам, че видни от самосебе си, са следните основни аксиоматични допущения, върху които почива идеологическото оформление на евентуална бъдеща по-съвършенна философска и политическа идеология, която да послужи за създаването на справедливо управление и власт.

1. Наша основна и първична цел е създаването на Божие царство на земята.[1]

2. Ние вярваме, че необходимостта от наличие на държава, която да управлява хората по християнски образец се корени във факта на извършеното грехопадение на иначе достатъчно идеално  създаденият от Бог човек, което грехопадение продължава с божие наказание към човека: да напусне Едемската градина. 

3. Нашият Господ Иисус Христос е напълно безгрешен, включително и освободен от първородният грях, понеже Той е бил заченат непорочно. Следователно на Него ние се уповаваме.

4. Ние сме убедени, че абсолютно всичко, което става с нас или край нас представлява въплъщение на Божественото предначертание, че целият наш заобикалящ ни свят има характер на грандиозна историческа драма, някои от действуващите лица, които са ръководени от Божествен промисъл.

5. Ние заявяваме, че всеки от нас се отказва от привилегията на слабите хора да има лични врагове и наблягаме на факта, че наши врагове ще бъдат само враговете на висшата цел за създаване и поддържане на Божие царство на земята.

6. Ние съзнаваме, че сме наясно с един важен аспект от природата на властта, а именно, че истинската власт е да служиш и, че властниците са служители.

7. Десетте Божи заповеди са неотменими. Тяхното нарушаване следва да бъде изключително рядко и то следва да бъде добре описано в катехизис или в други католически, православни и др. религиозни документи на християнските църкви.

8. Не приемаме нагло налаганата от някои атеистични среди идея, че политиката и религията са отделни неща без допирни точки. Считаме това за опит за ампутиране на обществото от неговите исконни християнски корени и морал и замяната им с напудрени и фалшиви такива.

Настоящият списък е неизчерпателен и подлежи на удължаване.

Източници:

1. Янко Янков, Политически и правни учения, Том 7. Новото време, Книга 1, С. 2007, ISBN 978-954-8550-65-9