Бъдещето
на България
Както
казват мъдреците, накрая винаги идва
ден, в който всеки си плаща за това, което
е сторил.
Като гледам
времената, през които преминава страната
ни
в момента, се
сещам все повече за тази мисъл, срещаща
се в почти всички религии, учения.
Какво е бъдещето
на страната ни? Какви са нашите национални
идеали, за които ще се обединим и ще се
борим? Какво трябва да бъде свършено,
за да се подобри положението в страната?
Това са въпроси,
на които отговор не се дава.
Защо? Защото
на управляващите от ГЕРБ им е по-удобно
за истините за тяхното пагубно управление
да не се говори. Защото за управляващите
от т.нар. Лидерски партии е по-важно да
идолизират лидерите си, отколкото да
решават реалните проблеми на страната
ни. Защото за техните протежета е по-важно
да осигурят местата си на държавни и
общински постове, отколкото да използват
неголемите си умствени капацитети за
решаване на конкретни проблеми в
страната. Защото гражданите все още не
са свикнали да упражняват демократичните
си задължения, свързани с контрола върху
избранниците си и не са готови да искат
още по-големи права за контрол върху
тях.
В моменти като
този, е напълно ясно, че нещо във
фундамента, върху който се гради
държавната система тотално куца.
В почти всяко
едно отношение, има пълна деградация.
Като се започне от моралните устои на
средностатистическия българин, премине
се през все по-намаляващите му доходи
и все по-растящите му задължения, през
все по-некачественото и неадекватното
на пазарните реалности образование,
към все по-влошаващото се здравословно
състояние, стигнем до все по-намаляващия
обем на малък и среден бизнес, непрекъснато
тероризиран от бюрократичния апарат,
който всячески му пречи да се развива
и стигнем до отчайващите макроикономически
показатели на страната, но не тези,
които Дянков казва, а едни други
показатели: баланс по външнотърговската
сметка, сумарна цена на произведените
стоки и услуги в страната, сумарна цена
на изнесените стоки и услуги от страната,
инвестициите, които малкия и средния
бизнес прави в иновации и повишаване
на квалификация на работещите, съотношение
брой пенсионноосигуряващи се, към брой
пенсионери.
За десният
човек, трябва да буди притеснение и все
по-картелизиращият се пазар на горивата,
неадекватният държавен контрол върху
монополните пазари на електричество,
парно за битови абонати и абонати, които
имат ниски енергийни нужди.
Голяма част
от гореспоменатите проблеми са проблеми
и на националната сигурност.
Пълен нехилизъм
и неразбиране на проблемите се показва,
както от управляващи, така и от опозиция,
така и от управлявания народ.
Докога така?
Докато управлявания народ не започне
да разбира, че всъщност не той е управляван,
а той е управляващ, а управляващите са
негови подчинени. Когато гражданите
разберат, че властта трябва да е в техните
ръце и осъзнаят необходимостта от
въвеждане на все по-пряка демокрация,
докато се стигне до момента в който
представителната демокрация бъде
тотално заменена от пряката. Аз бих
стигнал и по-далеч, като кажа, че въпрос
на инвестиции е техническото подсигуряване
на пряка демокрация в реално време с
помощта на въвеждане на облачните
системи, безплатният цифров подпис,
онлайн системи за гласуване, Системи с
логически централизирани Бази данни,
физически разпределени, чрез облачно
подсигуряване и др. Тези системи са
реалност на запад. Въпрос на време е да
бъдат използвани за качествено ново
изменение в държавното самоуправление,
при което гражданите ще държат изкъсо
избраните си и ще могат да ги отзовават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар