Псевдопартийната безпътица

Процентите не са ви завещани да ги ползвате доживот. СДСарите, които мразят Костов и Пръмова се махнаха. Някои отидоха при капута. Костовистите, които мразят Пръмова се махнаха. Надкините фенове и те се махнаха. Аз също се махнах, защото бях погнусен от задколисието на Лукарски и се обявих за безпартиен и негласуващ за партии поне за 5 години от сега. Най-много е пораснал броят на такива като мен, които вече ги е гнус от нещото, наречено абсурдистанска партия и скоро няма да посегнат към партийна бюлетина. Някъде там са и мнозинството от онези митични и недостижими от никоя партия над 2 милиона и 200 000 избиратели, които някога гласуваха доверие на СДС и бяха тотално излъгани, разочаровани. Някои избягаха в чужбина, да се спасяват от властта и на червените и на сините комунисти, както и от безпътицата, която те създадоха за народа си, бидейки заети да обслужват чужди или свои шуробаджанашки или лични интереси. Други си живеят още тук, но знаейки, че политиката в абсурдистан е по-мръсна работа и от проституциятата, просто не щат да имат нищо общо с нея: дори и да гласуват за партии. Разпадът на държавността, законноста, порядъка, моралът, нравите, силата на вярата, продължават и днес с пълна сила. Вероятно ще се стигне до една гранична точка на пълна деградация и оскотяване, която най-после ще стресне хората и те ще разберат най-после, че въпросът е за живот и смърт на тази над 1300 годишна нация, за която много царе и войни и будители са давали мило и драго, души и съзнания, за да може днес ние да я засерем тотално.