Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мен сте го направили

"Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мен сте го направили. "

Кървава трагедия в Лясковец, приключила с един убит полицай, трима ранени полицаи и един ранен луд, който преди да "полудее" бил бизнесмен и ловджия, който не си бил направил труда нито веднъж фактически да иде на лов.

Аз ако бех манияк - авджия, щях всъщност да ХОДЯ на лов. Но не и той. Защо? Много просто: не е манияк - ловджия, а просто му е трябвало "ловното амплоа" за некакви други цели. Една възможна цел е да се опита да се сближи с други "бизнесмени" или "властници", които са ловджии (користна цел). Друга възможна цел е да има някакво прикритие за факта, че притежава оръжие. Това идва да покаже, че всъщност "лудия" не е чак толкова луд, колкото изглежда и има у него съвсем логични, макар и користни действия. 

Лицето е писало и изпратило общо 6 (шест) заплашителни и предупредителни писма за това, че смята да открие ловния сезон за "шумни деца".  Тук можем да заключим, че неговата лудост е съвсем логична и милостива към околните. Той предупреждава, че предстои да изригне вулкана. 

Защо въпреки предупрежденията никой не е взел мерки?

Защо директорът на училището си е "клатил краката" при получаването на първите 5 писма? Защо чак след шестото е благоволил да се задейства? Сигурно защото шестото драматично се е различавало от първите 5 като стилистика и изразни средства и съответно: външно изражение на ескалиращ процес на влудяване на индивида. Тук аз не съм склонен като повечето хора да обвинявам директора. Нормално е първоначално да си помисли, че този човек е некакъв злобен съсед и да го игнорира, не обръщайки му внимание. Все пак, ако вземеш да обръщаш внимание на всеки в тая страна, който говори/пише глупости, трябва да се гътнеш от "сърцепляс" и "въртигъз". Да, но, като е получил въпросното шесто писмо, явно нещо в него е било доста по-зловещо и ужасяващо, способно да пробуди страха и реакцията дори и на един закоравял директор. Това идва да покаже, че лудостта на нашия главен герой бизнесмен, псевдо-авджия ескалира с времето, оставяйки нелекувана.

Ясно е, че въпросният човек е получил признаци на агорафобия още отпреди години. Спрял е да излиза от къщи и е оцелявал единствено на покупки от майка му. Аз, да си кажа, ако не излизам от вкъщи години, сигурно и аз ще полудея. Този затворнически живот, както и липсата на адекватно лечение е способствало да се ескалира лудостта до нивото на пиковата точка: "написване на шестото писмо" и стреляне по униформени. Тук требва да отворя една скоба, че стрелбата по униформени не винаги е признак на лудост, но в контекста на настоящия случай е.

Настоящия случай е просто нещастно следствие от това, че лудите в България не се лекуват, не им се помага по никакъв начин и се оставят да се влошат тотално, докато не изтрещеят. Социалната политика на държавата е типично комунистическа: харчат се пари за глупости: за безброй цигански чавета, за "професия безработен" и т.н, докато тези, които наистина имат нужда от помощ и християнско милосърдие: както пише в Библията "Неговите най-малки братя" (нуждаещите се: децата, болните, лудите и т.н.): те биват пренебрегвани. Може би защото те са най-неспособни да крещят и да протестират и да натъртват интереса си; но пък те са най-нуждаещи се. Аз като християндемократ искам да видя не старата комунистическа социална политика, а нова християнска такава, базирана на:

„Господи, кога Те видяхме гладен и Те нахранихме; или жаден и Те напоихме? И кога Те видяхме странник и Те прибрахме; или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те посетихме?" (стихове 37-39) 

Господ ще им отговори: „Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тези най-малки Мои братя, на Мен сте го направили."