Дори и да загубим нашите депутати в настоящия парламент: чудо голямо: прав им път. В този парламент СДС е с толкова малко хора, че с нас или без нас: все тази. Ние трябва да се стремим към сериозна бройка депутати: поне 50 и нагоре. Това няма да стане с някакви задкулисни договорни с Костов или Боко Тиквата, а със сериозна самостоятелна теоретична и практична работа. СДС сега трябва да покаже, че е сериозен фактор. Трябва да направи няколко неща: 1. Да се извини на хората за миналите грешки и да дефинира пред тях тези грешки. 2. Да дефинира изчерпателно Синята идея и да промени устава си спрямо нея. Да въведе преки избори сред симпатизантите на СДС, които да подреждат листите. Ние в Движение СДС-Възраждане правим конкретни неща по този въпрос. 3. Да обяснява на хората непрекъснато защо СДС е по-добрия
т избор от Костов и от Борисов: защото СДС не е на ничий лидер или клика. Това трябва непрекъснато да се чува и да се знае, че разликата между нас от една страна и ДСБ и ГЕРБ от друга е огромна. 4. Подкрепа на антикомунистически инициативи, за да може многото антикомунисти да се върнат при СДС, за да гласуват за нас. 5. СДС да състави алтернативен кабинет на управляващите, на базата на предварителни избори сред симпатизанти и наличния кадрови потенциал и този кабинет да предлага алтернативни бюджети и алтернативни законопроекти. Да работят така все 1но СДС е единствената управляваща партия в момента, за да тренират за взимането на властта. 6. В устава на СДС да бъде записано, че ще влиза в коалиции само след избори, както е нормално да бъде. Тези точки не изчерпват всичко, което трябва да бъде направено.
Една наша позната Атанаска Николова има махнати прешлени и дискове на гръбначния стълб.
Страданието датира 2009г. когато паднала и получила тежка травма на 2 лумбални прешлена. Оттогава е многократно оперирана, като състоянието и се е влошавало след всяка следваща оперативна интервенция.
Статус: Палпаторна болезненост в паравертребралната мускулатура в тораколумбален отдел на гръбначен стълб и засягане на сакроилеачните стави, затруднено навеждане и изправяне и ротационни движения. Хипестезия на ниво L1-L4. Ригидна торакална и лумбална мускулатура. От 30-32 Шобер 10-12 латерофлексия 20 Под - ръце 55 см Изправена лумбално лордоза.
За момента са и сложени само гел и корсет, като имплантите са и махнати. Доктори от София и Варна са си играли с нея, слагали са импланти, махали са импланти, не и дават особени надежди, защото имала липсващи дискове. От ТЕЛК са и дали 96% трайно намалена работоспособност. Явно в България не са особено напреднали технически, защото при търсене на информация в Google, намерих информация за д-р Бертаньоли, който слага изкуствени дискове (http://www.dr-bertagnoli.com/) и същевременно е един от най-добрите хирурзи на гръбнак в света (или поне така се твърди на сайта му). В момента усеща парене там където липсват дискове.
Междувременно, тя е разпродала имущество и е похарчила парите си в български болници в София и Варна, но за съжаление безрезултатно. Ще и трябват и доста средства за лечението, пътни разходи и други, за които ще се наложи дарителска кампания.
Ние сме десни по ценности и идеали. Следователно за нас всяко увеличаване на данъчната тежест е недопустимо по дефиниция. Дори и само поради този факт ние следва да бъдем против всяко ново данъчно бреме, с което нереформираната и корумпирана държава не разполага по най-добрият начин.
Освен нашите идеологически съображения, обаче, има и други по-сериозни съображения срещу данъка върху лихвите по депозитите. Колкото са повече депозитите в банките на влог, толкова повече банката е заинтересована да печели пари, за да изплаща лихва на депозантите. Печалбата на пари за банката става с отпускане на кредити на българският бизнес. Колкото повече депозити, толкова повече пари за кредити за бизнеса. Вследствие от въвеждане на новия данък депозитите ще се намалят като парично изражение и няма да има пари за кредити. Ако депозитите се намалят под определено критично минимално ниво, повече от ясно е, че стабилността на банките ще бъде разклатена. Алтернатива на депозитите в банка са разплащателните сметки, които самата банка обикновено товари с такси и в един момент ще се окаже, че който има разплащателна сметка плаща на банката, а не тя на него. Следователно ще очакваме не превръщане на депозити в разплащателни сметки, а просто изтегляне на депозити от банки на дати на падеж. Преди края на годината ще се наблюдава нарастване на депозити с авансова лихва. По този начин хората хитроумно ще си получат лихвите още тази година за целия период предварително, като по този начин данък върху нея не се дължи. Аз самият вероятно ще прибегна до този инструмент. Но това е временно решение на проблема. Когато годината свърши ще наблюдаваме изтегляне на пари от депозити от банките на дата на падеж. Вероятно ще се възобнови старата традиция, наречена Букранбанк. Които са по-досетливи и с повече възможности ще открият депозити в чужди държави, където няма данък върху лихвите. Твърдението, че така се стимулирало частната инициатива, като парите се изкарвали от депозити и се влагали в бизнеса също не важи за България. Ако бяхме нормална демократична западна държава: може би, но условията в България са доста различни. По-голямата част от депозитите и като брой и като сумарно парично изражение са "бели пари за черни дни" на българите. Т.е. тези пари по дефиниция не се влагат в собствен бизнес, камо ли във високорискови борсови инструменти. Затова, тази данъчна реформа е предварително обречена на неуспех, защото разни нови юпита, които са назубрили няколко стотици фрази от западняшки учебници по икономика, но нямащи аналитични качества, си мислят, че нашата страна е като запада... Да, ама не. Нашата страна за добро бих казал е доста по-консервативна в това отношение. Хората не се хвърлят масово да инвестират във високорискови проекти или борсови инструменти, което в общия случай е добре, защото особено в тази криза, ако бяха го направили, щяха да си загубят и малкото останали пари за черни дни и щяха да виснат на врата на държавата тя да ги издържа с помощи за социално слаби и обезщетения за безработни и такива неща. Некадърното правителство на ГЕРБ може да докара нещата и дотам... Добре, че хората не ги слушат сляпо...
15 родопчани починаха, тъй като болницата в Девин е закрита...
Източник на информация: вестник Доктор
Потресаваща е апатията, с която тази новина минава покрай доста хора в страната. Еми какво толкова, нали това не се случва на мен или не живея в Девин, не ми пука за проблемът. Явно българинът вече толкова е свикнал с целия фалш, простащина, неандерталщина и видиотяване, че вече няма желание дори и да се ядоса като хората. Не усещате ли как лека полека започват да превръщат народа ни в множество от непукиси и НЕЖИВИ хора, които се затварят в черупката си като защита, страх от всичко това, което се случва. Реакцията прилича на реакция на хлебарка, която се намира в опасност: замръзва на място и нищо не прави с надежда опасността да премине сама. Явно това е целта на управляващите клики: хората да станат на хлебарки, които само да се надяват, че опасността сама ще премине и те няма нищо да правят през това време.
Няма нужда да споменавам как синдромът - ХЛЕБАРКА е много вреден за една демокрация. Демокрацията изисква от хората да бъдат много повече от хлебарки: те трябва да бъдат борбени.
Нека се върнем на самият проблем: болница затворена. Става въпрос за следните пари: 450 хил. лева за заплати, 150 хил. лв за осигуровки, 800 хил. лв дългове + още 1 милион дългове. Дотук: 2 400 000лв. За момента се знае за 15 починали човека. Според сметката, животът на всеки един от тези 15 хора е можело да бъде спасен с 160 000лв. Като се добави факта, че броя умрели хора ще се увеличава заради липсата на болнично заведение в Девинско, това означава, че единичната цена на живота на хората в тази област, се оценява от правителството на бодигарда на диктатора Живков на сума по-малка или равна на 160 000лв.
После кой да вярва на приказките, че здравето и животът не се продавали... Та вижте сметките по-горе... Боко Тиквата не е готов да даде 160 000лв. за човешки живот. Явно според него, това не е добра сделка. Със 160 000лв могат да се правят къде къде по-хубави неща: подслушвания на политически опоненти, разнасяне на различни флашки, други далаверки, рязане на лентичка на детска ясла или поне на градинки с катерушки, част от парите за които идват обратно за рушвети... Кой изобщо ти мисли за такива банални неща като оцеляване на някой непознат... Та в това няма далавера... Щом няма далавера в това: кучетата да ги ядат. Ние да си гледаме СРСтата, лентичките, рушветчетата, рейтинга, пък да оставим хората на Бог, Той да си ги гледа, или както Боко Тиквата Го нарича: (Началника...)... Съвсем друго нещо е, че Бог не е началник, а много повече от това, но няма да задълбавам в тази тема, за да не отегча читателя. По-важното е другото: че Боко Тиквата демонстрира за пред хората религиозност, а когато дойде време за доказване на вярата му чрез конкретни действия: ГРЕДА. По-добре да използваме думите за лична изгода, даже и думата Бог. Само, че Боко е добре да знае, че "Бог" не е просто дума, а много повече от това и го НАБЛЮДАВА и ще дойде време да отговаря за действията си или бездействията си пред Него....
Ами, това е засега... Който иска да не чете такива депресивни неща, по-добре да иде да гледа мач на Бистришките тигри: белким му се отвори парашута да се качи безплатно на някой ведомствен самолет... 15те умрели човека нямаха този късмет...
Позволявам си да ви напомня предсмъртното писмо на великия българин Васил Левски. Днес то е повече от актуално и перфектно описва ситуацията в страната и ни напомня, че работата ни не свършва с освобождението, а тепърва започва. Коментарите са излишни. Прочетете думите на Левски: един велик българин и ДЕМОКРАТ.
Байовци,
Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди “Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Напоследък все по-често се е налагало да се сблъсквам с различни хора, които ми казват как по време на комунизма било по-добре отколкото сега през демокрацията и как заради това няма да подкрепят подписката ни за музея на жертвите на комунизма.
В началото си мислих, че си правят майтап, но после се убедих, че са съвсем сериозни.
Уважаеми, демократи, това е болест. Мисля, че няма нужда да обяснявам точно на вас, които четете нашия блог, колко неправилна е тяхната позиция. Вие си го знаете.
Въпросът е друг: как се стигна до тази болест? Защо доста хора предпочитат салама пред свободата, защо доста хора живеят с наивното усещане, че сегашната система е демократична, а тя реално не е, защо доста хора нямат реална представа какво е свобода и какво е демокрация, защо доста хора са готови от овчедушие да станат нечии роби и да спрат да имат свободата на мнение?
Нека ви напомня една легендарна мисъл на Джордж Оруел:
Ако свободата изобщо означава нещо, то е правото да казваш на другите неща, които те няма да харесат.
За мен гореспоменатото право е свещено и който ме познава знае, че обичам да го използвам често, даже толкова често, че дори според някои демократи прекалявам.
Все повече се убеждавам, че, за да се наречеш демократ, трябва да си стигнал до някакво минимално ниво на личностно развитие: умствено и духовно. Явно сегашната посткомунистическа система не позволява на критична маса от хората да стигнат до това ниво и да започнат да изискват истински права и заедно с това да се обвържат с повече демократични задължения. Това е сериозен проблем, с който ние трябва да се борим и който няма да се реши с магическа пръчка. Необходими са методични усилия на модерни будители (просветители), които да убеждават хората, че правилният път е пътят на пряката демокрация, личната свобода и борбата за личното умствено и духовно развитие. На хората им трябват будители. А те за момента са силно ограничен ресурс.
