Баба Марта - езически празник и идолопоклонничество

Честита ви "Баба Марта". Един от езическите празници, които българите продължават да почитат, въпреки факта, че сме уж християнска държава. Явно сме християни само за това, което ни отърва, но не и за всичко. 

Коя е тази мистична "баба Марта"? Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (Януари) и Малък Сечко (Февруари). Тя винаги е недоволна от тях - или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.
Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Април, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция "заемни дни", "заемници", "броени дни". Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

От това кратко представяне на т.нар. "баба Марта", можем да кажем, че тя е една злобна и сърдита бабичка - зъл демон, която убива за отмъщение: нещо много анти-християнско.

Самият ритуал на закичване на мартеници "за здраве и късмет" е езическо поклонение към този зъл демон, описан по-горе. Други автори твърдят, че закичването на мартеници няма никакво отношение към християнската чистота на личността: нито помага, нито вреди. Просто е спазване на една хилядолетна традиция и нищо повече от това. Да, но не е съвсем така. Всеизвестно е, че всеки един ритуал, действие, мисъл има някакво влияние върху психоинформационното поле със съответните сили, действащи в него. Затова и мартениците също имат своите психоинформационни сили. Дали те са преобладаващо положителни или преобладаващо отрицателни, не е ясно: зависи от това дали положителните емоции на хората, с които асоциират мартениците, са успяли да надделеят над поклонничеството към злият демон, който убива за кеф и отмъщение. При всички случаи е по-добре да не се придържаме към този езически ритуал, но ако все пак чувствате силната необходимост да го правите, заради дълбоката диря на ритуала в народопсихологията и стадността ви: дерзайте. Аз самият също ще наруша собственият си принцип да не връзвам мартеници, защото иначе ще се наложи да мина за "невъзпитан" пред очите на другите.