Латентността при икономическите субекти и как да се борим с нея

Основна характеристика на капитализма като цяло е излишъкът от стоки и услуги и недостигът на клиенти. Това се учи още в първия ден по икономика в университета. Разбира се, в идеалният случай, клиентите отиват при най-добрите според тях стоки, а другите стоки, които са непродаваеми, просто са загуба за собствениците си. Не може всеки да печели на този свят: ще има и губещи, за да може да има и печеливши. По време на Черният Петък в САЩ, са хвърляли огромно колиество стоки в океана, защото са били непродаваеми в Европа. Една фирма, която иска винаги да произвежда продаваеми стоки, трябва да бъде изключително гъвкава, за да може да предвиди всяка турбуленция в непрекъснато флуктуиращите пазарни условия, но дори и да я предвиди навреме, трябва да може да се преструктурира достатъчно бързо, за да посрещне новите реалности навреме. Практиката показва, че при големи компании това никак не е лесно (бързото преструктуриране в по-удачна мениджърска структура). Именно затова, в турбулентни времена, много често се оказва, че малки компании или мегаструктури от слабо - свързани по-малки, сравнително автономни компании, по-лесно устояват на променящата се среда, при условие, че имат достатъчно адекватен мениджмънт, разбира се.

Във връзка с това, държавният апарат трябва да има стремеж да създава такава пазарна среда, която максимално улеснява създаването на startups като малки и средни компании. 

Освен това, би трябвало да се намали и латентността при университетското образование.  Всеизвестно е, че в САЩ на всеки 2 - 4 години най-желаната и перспективна специалност е тази, която дори не е съществувала преди това. Там пазарната среда е толкова динамична, че дори студентите не могат да получат никаква гаранция, че това, което ще завършат, към датата на завършването му, ще е отново най-желано като специалност. В нормална динамична пазарна среда, това е напълно естествено.

Като първи извод от това твърдение можем да кажем, че от университетското образование НЕ МОЖЕ и НЕ ТРЯБВА да се очаква да подготвя достатъчно пазарно ориентирани кадри. То по-скоро трябва да подготви и осигури достатъчно МИСЛЕЩИ КАДРИ, които в резултат на СВОИТЕ ЕВРИСТИЧНИ и ЛОГИЧЕСКИ способности САМИ да могат бързо да се преориентират в динамичната среда. Този естествен процес на преориентиране, би трябвало да бъде и подпомаган от мениджмънта на компаниите, чрез създаване на достатъчно творческа среда в рамките на компанията.

от инж. Георги Пашев

Новата Инквизиция

Референдумната демокрация работи ефективно само там, където мнозинството от населението е достатъчно развито, че да може да се самоуправлява достатъчно добре и да може да поема отговорност за това самоуправление. Ето, Швейцарският референдум за рекордно висока минимална часова ставка от 18 евро/час, беше логично отхвърлен, най-малкото защото това е една абсурдна левашка мярка, която според мен дори не би трябвало да се задава като въпрос на референдум, защото въпросът сам по себе си е кощунствен. Разбира се, швейцарският народ е достатъчно адекватен, че да прозре това и да се предпази от недостатъците на референдумната демокрация и да влезе в своя собствен капан. Не всички народи, обаче, са достатъчно умствено и духовно развити, за да успеят да се предпазят от прекалено голямата свобода, която им е дадена. Ако някои народи, като нашия например, видят такава голяма свобода, вероятно ще се самоунищожат от лакомия, буквално за 1-2 години. За нас е по-подходящ съвсем друг модел: на строга диктатура с християнски основи. В такава една диктатура, единствените валидни закони трябва да са десетте Божи заповеди и всички други, които не им противоречат. Една система от закони, които отговарят на това условие са МАКСИМАЛНО СПРАВЕДЛИВИ. В условия на МАКСИМАЛНА СПРАВЕДЛИВОСТ, един народ би могъл да се развива по-успешно, отколкото при всякакви други условия. При това, ако властимащ на изборен пост наруши някоя Божия заповед, незабавно трябва да следва отнемане на власт и поправяне на вредите от това нарушение, доколкото е възможно това. При това, трябва да се създаде една Инквизиция. Думата Инквизиция идва от латинското Inquisitio (търсене, разследване). Инквизицията няма да бъде като средновековната: да убива хора на клади, а по-скоро ще бъде това, което името и подсказва: ще търси и ще обобщава ПРЕЦЕДЕНТИ в морален, духовен и умствен аспект, където и когато такива се появят. С течение на времето, тази Инквизиция ще създаде голяма БАЗА ЗНАНИЯ за Бог, Доброто, Любовта и техните Проявления, достъпни за нашите Сетива и ще открива нови и нови начини за "разширяване" на тези Сетива. С две думи: модерната нова Инквизиция ще бъде Научно - Духовен Изследователски Институт, където ще работят учени и духовници по всякакви направления на познанието, догматиката. Първичната цел на тяхната работа ще бъде: да отдадат живота си в името на това да помагат на "Неговите най-малки братя", като непрекъснато ги "обливат" със Светлината на Познанието, Любовта, Вярата, Надеждата и ги подтикват към Градивно Любопитство и желание за Себеразвитие и Себеотдаденост, да стане част от Извора, от който извира "Живот Вечен". След достатъчно дълго време в такива условия на живот, България ще се окаже Възродена, като това ще се потвърждава от различни Обективни Параметри: например: брой патенти на единица площ, нулева безработица, индекс на щастие на живота, индекс на Себеотдаденост при работа, средна продължителност на живота и др. В това състояние, освен научно - идеен център, ще бъдем и духовен център. Двете винаги са вървяли и продължават да вървят ръка за ръка. За да позволим на този процес да стартира, обаче, е необходимо да сринем старата нео-комунистическа, мутро-милиционерска, шуро - баджанашка, идиото - олигофренска политико - икономическа, сатанистка система, която се е маскирала като демокрация, но не е никаква демокрация.

Десното и левото по света

В Европа, а и в света като цяло, е ясно едно: където управляват десни, нещата са о'кей. Където управляват леви, нещата са плачебни. Ето, например Франция се нагуши с ляво управление и рецесията там продължава. Германия е управлявана от десноконсервативната християндемократка Меркел и нещата са окей. Великобритания се управлява от консерваторите на Камерън и там юздите се държат здраво и имат вече ръст. Швейцария е десен бастион открай време, където консерватори и християндемократи са първите подред партии. Ето и в Турция: невиждан растеж и сравнително голям просперитет при десната партия на Ердоган. Ердоган е умерен ислямист, което е техния ислямски вариант на нашите християнски християндемократи. В САЩ сега управлява левакът Обама и се вижда, че нещата са зле: направи огромни гафове със здравните застраховки Obamacare, освен това за доста време американската администрация спря да работи, поради липса на бюджет. Безпрецедентно вдигане на тавана на дълга, което позволи и без това надутия балон да се надуе още повече. Такива като Обама превърнаха Америка от горда дясна държава в левашка държава, която вече живее на дълг. Нео-либерастите и агресивните атеисти там бавно унищожават християнския морал. Затова се и появи абсурд: 2 лезбийки, усиновили момче го тъпчат с хормони, за да стане момиче. Ако това се беше случило преди време, лезбийките щяха да идат на кладата на Светата Католическа Инквизиция. Между другото, като се замисля, тя никак не е излишна и в наши дни. Би била доста полезна в такива случаи, например. Много Американци вече въздишат по старата консервативна християнска Америка... Разбира се, пълзящото нео - либерастко, педерастко зло не е само в Америка, но пълзи навсякъде, дори и в бедни посткомунистически псевдодържави, като Абсурдистан. Злото има много лица. Едно от тях е надигащата се империя на злото на изток: тази на грандомана Путин, който стъпвайки върху руините на бившата империя на злото СССР, си мисли наивно, че може да се мери със запада и с Китай. В Путинленд всичко е ясно: Путин си е комунист още от едно време. Работил е като бодигард подобно на наш Боко. Уж има и агентурно минало в Германия. В Русия вече се надига недоволство срещу него: нещо като руска версия на Майдан. Като се има в предвид репресивния апарат, който се хвърля с цялата си бруталност и жестокост срещу всеки, който посмее да бъде заплаха за властта на Путин, то е цяло чудо, че все още има някаква опозиция, но тя е има и ще става по-силна.

Абсурдистан се самоубива

Здравейте, абсурдистанци,

В чужбина работещите българи са толкова, колкото работещите такива на територията на Абсурдистан. Догодина ще станат и повече. Цели села строят нови къщи и ремонтират стари, благодарение на гурбетчии. 

Продължавайте да подкрепяте статуквото и да гласувате за метастазите на БКП и така да узаконявате нео-комунистическото робство. Това ще доведе и довежда до бавно, но сигурно затриване на България и българския народ. Нацията се обезкръвява. Всичкото работоспособно същество лека полека изтича, докато не изтече напълно. От този момент нататък, в Абсурдистан ще останат само пенсионери, цигани или обикновени мързеливци и овце като цяло, които ще продължат да подкрепят статуквото. Да, но статуквото ще умре в собствените си лайна, защото няма да има какво повече да краде и върху чий гръб да живее. Всеизвестно е, че цялата крадлива, корумпирана, лайнарска, нео-комунистическа имитация на държава се гради върху едно нещо: данъкоплатеца. Когато той си отиде: всичко това също ще си отиде заедно с него. Заедно с тях ще си отиде и имитацията на държава. Реална държава България и сега няма, защото България падна под комунистическо робство на 9.9.44г. Така, че това, което сега евентуално ще умре от обезкръвяване не е България, защото нея вече я няма. Просто ще умре абсурдистанския нео-комунистически цирк - имитация на държавност.

Разни издънки на полит-подлоги и самите те полит-подлоги като Дудук Капутски ще довършат това, което все още има. Дудукът ще досрине вече и без това сринатото, като раздаде всичкото пара за еднократно парти (прощално предсмъртно парти), ще върне простотията, наречена казарма, за да може млади циганета да маршируват след него и да му лустросват егото, а и не само егото; да доопоскат бюджета с безсмисления си престой в поделения.  С неговите комунистически глупости се чудя как още не е обещал безусловен базов доход: всички да си лежим на гъзовете и да ни плащат кинти за това, че си лежим и мързелуваме. Тогава и 5 човека да има, които все още работят ще си кажат: майната му и аз ще легна да лежа: нали ми гарантират пари. Естествено. тия пари няма да има кой да ги плати, защото всичкото кадърно и работещо население от отдавна ще се е спасило от този гротескен абсурдистански цирк или най-малкото ще е създало горянски опълчения и ще е минало в нелегалност в някоя гора...

Като говорим за горянски опълчения, които днес не съществуват, но съвсем скоро може да просъществуват отново, като се има в предвид в какво се превръща шибаната имитация на държава, не знам каква част от овца - електората изобщо е чувал думата "горяни" и дали изобщо знае какво означава това. Съвсем нормално е престъпната комунистическа и нео-комунистическа хунти да крият или да неглижират поне тази организирана въоръжена съпротива на престъпленията им.

Между впрочем и без сформирането на хайдушки чети, доста хора и сега измират в най-различни абсурдистански мирни войни: войната по пътищата взима жертви колкото една нормална война в Ирак, например. Скоро пак един 23г. хлапак по акъл заби едно беемве с 200км/ч в ограда в с. Труд. Естествено, умира преди да може да каже и гък. Към това като прибавим и жертвите на други престъпления, които никога няма да бъдат разкрити и наказани, заради имитацията на правосъдна система, то Абсурдистан отдавна е във война с последиците от собствената си изродска същност. Така, че, ако реално се появят в един момент горяни, те не само, че няма да навредят особено на баланса раждаемост - смъртност, но дори могат и да подобрят този баланс, като се има в предвид, че с дейността си могат да прекратят някои от престъпленията на нео-комунистическата хунта срещу нацията. 

Едно горянско опълчение, за да покаже приемственост с истинската българска държава: Царство България, може да се нарече и с името Бранникъ: на името на патриотичната организация от онова време. Самото име Бранникъ е много подходящо, защото в общи линии описва дейността, която е необходимо да прави: да брани нацията от нео-комунистическата хунта и последиците от нейните престъпления.

Едно е сигурно: с или без горянско опълчение: това нещо, комунистическа метастаза, условно наречена Абсудистан: е обречено на гибел: в най-лошия случай ще умре от самосебе си в агония, поради недостиг на кръвопоток. Така умира и всеки тумор и метастазите му: като изтощат тялото, в което паразитират и те умират заедно с него.

Свети Йоан XXIII - Българският папа Анджело Ронкали

SANCTUS IOANNIS XXIII, PONTIFEX MAXIMUS

"И знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ. Която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука."

Св. Йоан XXIII, Анджело Ронкали

"Българският папа" Анджело Ронкали помага на България след Втората световна война да не загуби много територии, поради факта, че е губеща страна. Той преговаря с френското правителство и с представители на Великите сили. Кимон Георгиев и Васил Коларов отиват лично да благодарят на Ронкали. Без този човек, днес нямаше да имаме и тези територии, които имаме. По-късно той става папа Йоан XXIII.
Скоро беше канонизиран като светец.

Житие на Свети Йоан XXIII:

Анджело Джузепе Ронкали се ражда на 25 ноември 1881 г. в Сото ил Монте, провинция Бергамо. Той е четвъртото от общо 13 деца. На 11 години Анджело постъпва в семинарията в Бергамо, където завършва гимназията и лицея. После заминава за семинарията в Рим и след военната си служба през 1904 г. е ръкоположен за свещеник. По време на Първата световна война е полкови капелан, а през 1921 г. е номиниран за председател на Централния съвет за мисионерска дейност в Италия. През 1925 г. става епископ. Тогава животът му се свързва с България, където е изпратен като апостолически визитатор и апостолически делегат (б.а. - дипломатически постове на Ватикана, по-ниски от нунций, или посланик).

Ронкали остава в страната ни 9 години и я опознава на шир и длъж. При това, без да подбира транспорт - с влак, каруца, файтон и дори досущ като героите на Стайнбек - в каросерията на камионетка Форд-Т. А това няма как да не направи впечатление на обикновените българи, свикнали с малко по-друго поведение от своите владици. Впечатление, което допринася за разсейването на трупаните вековни предубеждения и недоверие към "папищашите". Хората с охота споделят своите проблеми с чуждия духовник. А епископ Ронкали прави, каквото е по силите му, за да помага на нуждаещите. Особено голяма дейност развива той след катастрофалното Чирпанско земетресение през 1928 г., когато организира широка хуманитарна помощ за пострадалите.

Но не само българите обичат Ронкали. Той също е влюбен в България. Дори сменя своята архиеписковска титла: "Отсега нататък вече няма да се наричам архиепископ Ареополски, а архиепископ Месемврийски. По такъв начин споменът ми за България ще бъде повседневен... Но и вие също, скъпи ми братя, запазете винаги жив спомена за мен, който ще остане винаги ваш приятел, ваш дълбок приятел на България. И знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ. Която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука."

Бъдещият папа изгражда близки връзки с цар Борис III, с политици, общественици и интелектуалци. И разбира се, с българските православни архиереи. Но най-известен е Ронкали с подкрепата, която оказва, за да се състои бракът между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил Джована Савойска. Светият престол няма никакво намерение да отстъпи и от принципа децата от такъв смесен брак да се кръщават и възпитават в католическо вероизповедание. Това обаче противоречи на Търновската конституция. Ронкали защитава пред тогавашния папа Пий ХII православното кръщение на Мария-Луиза и на престолонаследника Симеон.
Казват, че нещата в историята не се повтарят. Но в живота на хората това се случва. След 32 години през 1962 г. на Анджело Ронкали, който вече е папа Йоан ХХIII, се налага да се намеси отново - този път за сватбата на Симеон II с испанката Маргарита. Е, като папа сигурно му е било по-лесно да убеди чичото на Маргарита - йезуитски свещеник, да не се противопоставя на този брак...

През 1953 г. архиепископ Ронкали става кардинал и е назначен за патриарх на Венеция. И тук неговият хуманистичен и демократичен дух веднага се проявява. Той отваря вратите на двореца си всеки ден от 10 до 13 часа за обикновените венецианци, които имат проблеми или искат да споделят нещо. А и сам обича да бъде с хората по улиците и площадите.

На 28 октомври 1958 г., след смъртта на папа Пий ХII, кардинал Ронкали е избран за поредния наследник на свети Петър под името Йоан ХХIII. Той вече е на 77 години и мнозина смятат, че ще бъде един "преходен папа", който просто ще продължи политиката на своя предшественик. Но той изненадва всички, като свиква Втория Ватикански събор (11 октомври 1962 - 8 декември 1965), който взема кардинални решения за дейността на Католическата църква в променилия се свят. Той внася съвсем нов стил както в управлението на Църквата, така и като лично поведение на върховните понтифекси. Премахва множество формалности във Ватикана, посещава сиропиталища, болници, старчески домове и затвори. В Рим още се помни как, разхождайки се из двореца, се спира при някакви работници, заговаря ги и ги кани в кабинета си на чаша вино. В резултат на този разговор Йоан ХХIII решава въпроса със социалните осигуровки на работещите към Светия престол. Той е първият папа, който след 1870 г. излиза от Рим и пътува на поклонение с влак до Лорето и Асизи.
След кратко боледуване папа Йоан ХХIII напуска този свят на 3 юни 1963 г.

Обявен е за блажен от папа Йоан Павел II на 3 септември 2000 г. Католическата църква чества паметта му на 11 октомври - деня на свикването на Втория ватикански събор.
Копирано от standartnews.com

 Анджело Джузепе Ронкали се ражда на 25 ноември 1881 г. в Сото ил Монте, провинция Бергамо. Той е четвъртото от общо 13 деца. На 11 години Анджело постъпва в семинарията в Бергамо, където завършва гимназията и лицея. После заминава за семинарията в Рим и след военната си служба през 1904 г. е ръкоположен за свещеник. По време на Първата световна война е полкови капелан, а през 1921 г. е номиниран за председател на Централния съвет за мисионерска дейност в Италия. През 1925 г. става епископ. Тогава животът му се свързва с България, където е изпратен като апостолически визитатор и апостолически делегат (б.а. - дипломатически постове на Ватикана, по-ниски от нунций, или посланик).

Ронкали остава в страната ни 9 години и я опознава на шир и длъж. При това, без да подбира транспорт - с влак, каруца, файтон и дори досущ като героите на Стайнбек - в каросерията на камионетка Форд-Т. А това няма как да не направи впечатление на обикновените българи, свикнали с малко по-друго поведение от своите владици. Впечатление, което допринася за разсейването на трупаните вековни предубеждения и недоверие към "папищашите". Хората с охота споделят своите проблеми с чуждия духовник. А епископ Ронкали прави, каквото е по силите му, за да помага на нуждаещите. Особено голяма дейност развива той след катастрофалното Чирпанско земетресение през 1928 г., когато организира широка хуманитарна помощ за пострадалите.

Но не само българите обичат Ронкали. Той също е влюбен в България. Дори сменя своята архиеписковска титла: "Отсега нататък вече няма да се наричам архиепископ Ареополски, а архиепископ Месемврийски. По такъв начин споменът ми за България ще бъде повседневен... Но и вие също, скъпи ми братя, запазете винаги жив спомена за мен, който ще остане винаги ваш приятел, ваш дълбок приятел на България. И знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ. Която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука."

Бъдещият папа изгражда близки връзки с цар Борис III, с политици, общественици и интелектуалци. И разбира се, с българските православни архиереи. Но най-известен е Ронкали с подкрепата, която оказва, за да се състои бракът между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил Джована Савойска. Светият престол няма никакво намерение да отстъпи и от принципа децата от такъв смесен брак да се кръщават и възпитават в католическо вероизповедание. Това обаче противоречи на Търновската конституция. Ронкали защитава пред тогавашния папа Пий ХII православното кръщение на Мария-Луиза и на престолонаследника Симеон.
Казват, че нещата в историята не се повтарят. Но в живота на хората това се случва. След 32 години през 1962 г. на Анджело Ронкали, който вече е папа Йоан ХХIII, се налага да се намеси отново - този път за сватбата на Симеон II с испанката Маргарита. Е, като папа сигурно му е било по-лесно да убеди чичото на Маргарита - йезуитски свещеник, да не се противопоставя на този брак...

През 1953 г. архиепископ Ронкали става кардинал и е назначен за патриарх на Венеция. И тук неговият хуманистичен и демократичен дух веднага се проявява. Той отваря вратите на двореца си всеки ден от 10 до 13 часа за обикновените венецианци, които имат проблеми или искат да споделят нещо. А и сам обича да бъде с хората по улиците и площадите.

На 28 октомври 1958 г., след смъртта на папа Пий ХII, кардинал Ронкали е избран за поредния наследник на свети Петър под името Йоан ХХIII. Той вече е на 77 години и мнозина смятат, че ще бъде един "преходен папа", който просто ще продължи политиката на своя предшественик. Но той изненадва всички, като свиква Втория Ватикански събор (11 октомври 1962 - 8 декември 1965), който взема кардинални решения за дейността на Католическата църква в променилия се свят. Той внася съвсем нов стил както в управлението на Църквата, така и като лично поведение на върховните понтифекси. Премахва множество формалности във Ватикана, посещава сиропиталища, болници, старчески домове и затвори. В Рим още се помни как, разхождайки се из двореца, се спира при някакви работници, заговаря ги и ги кани в кабинета си на чаша вино. В резултат на този разговор Йоан ХХIII решава въпроса със социалните осигуровки на работещите към Светия престол. Той е първият папа, който след 1870 г. излиза от Рим и пътува на поклонение с влак до Лорето и Асизи.
След кратко боледуване папа Йоан ХХIII напуска този свят на 3 юни 1963 г.

Обявен е за блажен от папа Йоан Павел II на 3 септември 2000 г. Католическата църква чества паметта му на 11 октомври - деня на свикването на Втория ватикански събор.

Абсурдистанско - русофилския цирков ансамбъл

Абсурдистанско - русофилския цирков ансамбъл

Болний Лидеров по-известен и като Волен Луксозната Почивка или Волен Самолетното страшилище получи официално призвание от РФ с получаване на орден "Звезда Отечества" или нещо от тоя род (сори фор май бад рашън). 

Какво значи това, преведено на нормален език от дипломатически: значи: товарищ Болний е официално признат за голям руски роб в България и то доказал своята робия с конкретни действия, които са заслужили признателност такава, че да му дадат "звезда на отечеството". Само, че на КОЕ ОТЕЧЕСТВО? Ясно, че не на нашето. То нашето отечество кой го бръсне за слива? Хората се преориентират където има повече интерес, нормално. Всъщност не е морално, не е етично, не е духовно, но е нормално, защото в днешно време нормата не е морална, не е етична и не е духовна. 

Болний Лидеров, обаче, не е калкулирал в сметката си едно нещо; а именно, че като му дават "Звезда отечества" и така най-официално го провъзгласяват за руски роб №1, веднагически го "обезопасяват". Очевидно е, че ние сме задунайская гоберния вече 70 години и Волен не е първият, няма и да е последният руски роб. Има много други, които са продали на Русия много повече интереси на България, отколкото Болен. Защо, обаче, Болен получи звездата, а не много по-заслужилите от него агент Гоце Архарострелни или Боко Тиквата с подписването на заробващия договор за Саут Стрийм!?!?! Защото е пресметнато, че Болен трябва да бъде вкаран в пиеската като русофил, а онези другите подлоги продажни да бъдат представени като евроориентирани пичове, които едва ли не: немат нищо общо с руския си господар. 

Както и преди съм казвал, комунистическите стратези са фърст в лъгането и замазването и преиначаването на истината и го правят толкова успешно, че овца - електоратът в повечето случаи им вярва.

Смъртните грехове

Според Катехизиса на Католическата Църква (ККЦ), следните грехове са определени за смъртни (това не са задължително всички от тях):

• Аборт
• Хвалебствие на чужди смъртни грехове
• Прелюбодеяние
• Агностицизъм
• Атеизъм
• Бруталност
• Богохулство
• Измами, освен ако породената вреда не е пренебрежимо малка
• Ощетяване на работник от заплатата си
• Умишлено неприсъствие на меса по време на Свети празници, освен ако няма сериозна причина за извинение
• Развод (ако  граждански развод, който няма нищо общо с духовния брак в очите на Бог, остава единствения възможен начин за подсигуряване на определени законови права, свързани със защита на наследяване или грижа за децата, тогава не е грях)
• Използване на опияти, освен с чисто медицински цели
• Застрашаване на собствения или чужди животи чрез пиянство или любов към високи скорости на пътя, по вода или във въздуха
• Завист (ако е на нивото да искаш смъртна вреда на някого)
• Евтаназия
• Изнудване
• Огромен гняв (в степен на желание за сериозно нараняване на някого другиго)
• Фалшиви твърдения
• Разврат
• Омраза към съсед до степен на умишлено желание на голяма вреда
• Секс с някого от същия пол
• Идолопоклонничество
• Инцест
• Лъжа (силата на греха се измерва с "истината, която се деформира, обстоятелствата, намеренията на лъжеца и причинената вреда)
• Мастурбация (силата на греха се измерва чрез състоянията на желанието, силата на придобития навик и емоционалната незрялост
• Убийство и съучастие в убийство (освен при самозащита или защита на други при липса на друг начин)
• Лъжесвидетелстване и фалшиви клетви
• Полигамия
• Порнография
• Проституция (вменяването на вина може да бъде отслабено при наличие на условия на бедност, изнудване и социален натиск)
• Изнасилване
• Отказ от изплащане на справедливо възнаграждение
• Отказ на богата нация да помогне на тези, които са в невъзможност сами да осигурят развитието си
• Светотатство
• Скандал (умишлено подтикващ някого да сгреши смъртно)
• Самоубийство (Църквата се моли за самоубийците. Само по начини, които само Бог знае, Той може да осигури възможност за спасително покаяние.)
• Възползване от бедните.
• Тероризъм, който заплашва, ранява и убива безразборно
• Нечестни залози и измами в игри, освен ако причинената вреда не е съвсем незначителна.

За да бъде грях смътрен, той трябва да отговаря на следните условия:

• Обект на особена сериозност.
• Извършен е в условия на пълно съзнание за самия грях и тежестта му.
• Извършен е умишлено и с пълно съгласие.

Обект на особена сериозност се задава от Десетте Божи Заповеди, отговарящи на отговора на Иисус на богатата млада жена. Тежестта на всеки грях е различна: например убийството е по-голям грях от кражбата.