Латентността при икономическите субекти и как да се борим с нея

Основна характеристика на капитализма като цяло е излишъкът от стоки и услуги и недостигът на клиенти. Това се учи още в първия ден по икономика в университета. Разбира се, в идеалният случай, клиентите отиват при най-добрите според тях стоки, а другите стоки, които са непродаваеми, просто са загуба за собствениците си. Не може всеки да печели на този свят: ще има и губещи, за да може да има и печеливши. По време на Черният Петък в САЩ, са хвърляли огромно колиество стоки в океана, защото са били непродаваеми в Европа. Една фирма, която иска винаги да произвежда продаваеми стоки, трябва да бъде изключително гъвкава, за да може да предвиди всяка турбуленция в непрекъснато флуктуиращите пазарни условия, но дори и да я предвиди навреме, трябва да може да се преструктурира достатъчно бързо, за да посрещне новите реалности навреме. Практиката показва, че при големи компании това никак не е лесно (бързото преструктуриране в по-удачна мениджърска структура). Именно затова, в турбулентни времена, много често се оказва, че малки компании или мегаструктури от слабо - свързани по-малки, сравнително автономни компании, по-лесно устояват на променящата се среда, при условие, че имат достатъчно адекватен мениджмънт, разбира се.

Във връзка с това, държавният апарат трябва да има стремеж да създава такава пазарна среда, която максимално улеснява създаването на startups като малки и средни компании. 

Освен това, би трябвало да се намали и латентността при университетското образование.  Всеизвестно е, че в САЩ на всеки 2 - 4 години най-желаната и перспективна специалност е тази, която дори не е съществувала преди това. Там пазарната среда е толкова динамична, че дори студентите не могат да получат никаква гаранция, че това, което ще завършат, към датата на завършването му, ще е отново най-желано като специалност. В нормална динамична пазарна среда, това е напълно естествено.

Като първи извод от това твърдение можем да кажем, че от университетското образование НЕ МОЖЕ и НЕ ТРЯБВА да се очаква да подготвя достатъчно пазарно ориентирани кадри. То по-скоро трябва да подготви и осигури достатъчно МИСЛЕЩИ КАДРИ, които в резултат на СВОИТЕ ЕВРИСТИЧНИ и ЛОГИЧЕСКИ способности САМИ да могат бързо да се преориентират в динамичната среда. Този естествен процес на преориентиране, би трябвало да бъде и подпомаган от мениджмънта на компаниите, чрез създаване на достатъчно творческа среда в рамките на компанията.

от инж. Георги Пашев