ДОБРО - Десни Обединени Българи за Развито Общество

сряда, 9 октомври 2013 г.

Какво и пука на раята?

Все повече се убеждавам, че е много лесно да изманипулираш овчедушната рая... Фиксира се върху Орешарскито и Глигана Пеевски и сипят ли сипят злоба срещу тех, като насъскани кучета, по команда. Даже си мисля, че игра чиста проба психологическо насъскване: дай да протестираме, срещу всеко събитие, свързано с връщане на Глигана... Какво им пука на раите за това, че вече 69г. мръсното комунистическо и посткомунистическо робство продължава да трови родината... Какво им пука за мутроолигархията и мафиотските правителства, без изключение за т.нар. преход, който се оказа преход на парите в джобовете на мутрите и комунистите, но не и преход към здравите християнски ценности и свободомислието... Какво им пука на раята, че живеят в жалка посткомунистическа държава, родена от комунизма, с кадри, родени от комунизма, наследници на комунисти или самите комунисти... Какво им пука на раята, че същия Тиквеник, който боготворят произлиза от комунизма и се е оградил с милиционерски апарат и самият той е милиционер. Какво им пука на раята, че живее в държава с най-много милиционери на глава от населението в ЕС? Какво им пука на раята, че живее в държава, в която милиционера е над закона (както и мутрата, но често това са едни и същи лица)? Какво и пука на раята... Тя си е рая...

четвъртък, 1 август 2013 г.

Държава на шибаняците

От дълго време се опитвам да намеря максимално точно и кратко определение на държавния апарат на тази посткомунистическа псевдодемократична държава, в която се правим, че живеем. Както е писано: Който търси, намира... Отговорът дойде днес с изказването на Вежди Рашидов: 

Държавата ни е държава на шибаняци... 

Ето например "Веждичката" е шибаняк, защото е бил културен министър, а псува като шибан каруцар... Сега е депутат и пак псува като шибан каруцар....

Онзи, който го е назначил, също е шибаняк, защото е назначил каруцар за културен министър. Шибаняк е и защото самият той е прост пожарникар, а е станал премиер... 

В контекста на откровението на "Веждичката", Супер-Тиквата е шибаняк и защото е наливал сумати пари на данъкоплатеца в банка на Доган, заради медийния комфорт... Това последното го прави много много голям шибаняк...

Сегашното управление също не изостава от шибанячеството... Онзи със "седенката" назначи Глиган Блейевски (голям шибаняк) на един от най-отговорните държавни постове... Това прави и него голям шибаняк... За да не стават грешки, предлагам шибаняк Орешарски да публикува ценоразпис: например: шеф на ДАНС: еди колко си милиона евро; шеф на НАП: еди колко си милиона евро... Нека да се знае, все пак... 

Държавата е шибаняшка, защото за пореден път се доказа, че в нея няма свобода на словото. За мен всяка държава, която не е демократична е шибаняшка, следователно: държавата ни е шибаняшка... Журналисти били купени от Глиган Блейевски с кинтите на Доган и някакви там араби от Оман:

Това са парите на Доган и на двама шейхове от Оман. Ако толкова не знаете какво седи в банката. Банката е собственик на вестниците, а Делян Пеевски е боздуганът с майка си отпред. Те перат едни пари", казва Вежди Рашидов.

"Няма медии. Аз оня ден се обаждам на Валя Велева и казвам – искам да направя интервю, а тя казва: о, моля ти се недей. После звъня в "Стандарт" на Славка (Бозукова гл. редактор на "Стандарт"), нарочно го правя... Петьо Блъсков изцяло се е продал. Останаха "Дневник", "Капитал", в. "Сега" - така останаха независими, но те ще ги задушат. На Сашо Дончев (собственик на в "Сега") не му пука, защото вестникът му е бутиков", продължава Рашидов.

 Шибанякът Веждичка е шибаняк и защото си мълча, когато неговият шеф пожарникар имаше медиен комфорт, а спря да мълчи, чак когато го загуби... Фактът, че сега започна да "пее" показва, че шибаняците рано или късно започват да "пеят", когато животът започне да шиба и тях... 

Вежди обясни, че нямало да съди медиите, защото така щели да пострадат журналистите, които се продавали за 1000 лв. и били принудени от началниците си да го плюят.

Този акт на "Веждичката" също допълва шибаняческата му натура. От една страна злорадства, че журналистите се продават за далеч по-малко пари отколкото той се продава: какво са за него някакви си 1000 лв... От друга страна, заявява, че има данни за извършени масови престъпления и въпреки това отказва да сезира правораздавателната система за тях от голямо великодушие... Все пак, вероятно тези масови престъпления на журналистите са нищо в сравнение с престъпленията на неговата партия, на които той е станал свидетел. Това напълно обяснява защо той няма да съди журналистите. 
"Не е станал никакъв скандал! Никого не съм обидил! Не виждам причина да се извинявам на когото и да било", отговаря Рашидов, потърсен от Агенция ПИК.

 Този цитат от КУРифеят на КУЛТУРАТА: "Веждичка" само потвърждава написаното по-горе от мен... Той не чувства, че е обидил някого, именно защото е казал истината такава, каквато е и споменатите журналистически шибаняци по-скоро ще си натискат парцалите, знаейки, че той е прав и няма да посмеят да пристъпят към ответни съдебни искове за накърнено достойнство. Все пак те се продават за 1000лв. За какво достойнство може да става въпрос... Веждичката се е продал за много повече.

Сигурно е обаче едно: шибаняци са мнозинството граждани на тази шибана държава, защото вече 69 години търпят комунистическият и посткомунистическият робски ярем... Този т.нар. народ просто отказва да живее в демокрация... Че защо му е демокрацията... Тя няма да го нахрани, няма да му даде една тристайна панелка и ладичка, няма да го прати за 1 месец на морето на евтинийка, както правеше комунистическото робство...  Сега трябва сами, с пот на чело, да се трудят за материални придобивки и сами да поемат отговорност за действията си... Но защо да го правят?!? Не може ли господарят им да го прави вместо тях.... Да, ама сега господарят им се направи, че им дава свобода и си взе обратно всичките им робски придобивки... Това ги накара да тъгуват за миналото робство, в което бяха сити роби; защото в сегашното робство са гладни роби... Разбира се, като типични роби, забравят, че има и друг път: свободата...
 

понеделник, 15 юли 2013 г.

Моето писмо до Едвин Сугарев

Уважаеми, г-н Сугарев,
Уважавам вашата силна и непримирима гражданска позиция. Уважавам и факта, че вашата воля е доста силна и по-силна от вашите телесни нужди. Вероятно при 99% от хората биха натделяли телесните нужди и те съответно биха прекратили гладната си стачка, просто за да оцелеят. Вие, обаче, вероятно сте нещо повече от тези 99% от хората и бихте стигнали до извършването на самоубийство чрез глад. Нарочно наричам това, което правите „самоубийство“, защото то е именно такова. В Библията се споменават четирима мъже, които са се самоубили: Саул (I Царе 31:40), Ахитофел (II Царе 17:23), Зимрий (III Царе 16:18) и Юда (Матей 27:5). Всички те са били зли, нечестиви, грешни мъже. В Библията на самоубийството се гледа като на убийство. И то наистина е такова – убиване на себе си. Бог е Този, Който има властта да реши как и кога да свърши нечий живот. Да вземеш тази власт в собствените си ръце, според Библията, е равносилно на богохулство. Няма обстоятелства, които да оправдаят някого, който си отнема живота – особено ако той е християнин. Християните са призовани да живеят живота си за Бога – решението кога да свърши живота на някой е на Бога, и само на Бога. За християнина самоубийството би било нещо като да влезе насила при Царя, вместо да изчака Той да го повика. Бог ще простре жезъла си към този човек и ще пощади вечния му живот, но това не означава, че стореното от него Му харесва. Макар и да не се отнася конкретно за самоубийството, може да се каже, че I Коринтяни 3:15 е добро описание на това какво се случва с християнин, който е извършил самоубийство: “…самият той ще се спаси, само че като през огън.”. 
Във връзка със споменатите библейски факти, нека да видим: струва ли си минаването „през огън“ на вашата душа, за да получи евентуално спасение в Небесното царство, защото сте извършили греха на (само)убийството? Кое е нещото, което би оправдало обричането на една душа на мъки? Тук изобщо не говоря за телесните мъки, които изпитвате или ще изпитате, които са нищо, в сравнение с душевните. Телесните поне ще траят някакъв краен и сравнително малък интервал от време: до момента на мозъчната смърт. След това ще започнат истинските мъки: мъките на един самоубиец, който насила си е добавил грях, който няма как да изкупи приживе и ще трябва да изкупи след смъртта си. 
Та да се върнем на същината: кое е това нещо, което си струва обричането на една душа на мъки? Както казах: самоубийството е равносилно на убийство. Мислите ли, че комунистическите клики във властта ще се трогнат от вашата смърт? Мислите ли, че ако вие умрете, те ще дадат властта доброволно? Как изобщо може да ви мине на ум, че те се страхуват от гражданите? Това е все едно да си помислиш, че дяволът се страхува от обикновени човеци. Няма такъв филм. Дори и да се свали това правителство, под натискът за слуха за вашата смърт, то ще бъде заменено с друго комунистическо правителство от задкулисията, макар и формално пребоядисано в друг цвят, за да замаже очите на тези, които лесно ги замазват. Една тирания (защото в България сега управлява тирания) не се сваля с гладни стачки. Да не би навремето Левски и Ботев да са тръгнали да освобождават България с гладни стачки и мирни протести? Пука му на султана от гладната стачка и от мирните протести. Даже ще се зарадва, че враговете му сами се убиват и ще го освободят от присъствието си. Същото е и със сегашните „султани“ комунистически, които управляват заробеното отечество. Пука им, че някой техен враг ще се самоубие. Даже се радват, че ще ги освободи от присъствието си. Понеже са доста по-хитри от турския султан, ще се направят, че падат от власт и ще дадат властта на някоя техна „алтернатива“, която не е никаква алтернатива, а са отново те, но маскирани. 
Г-н, Сугарев: по-малко емоция и повече хладен ум, добре подхранен с хранителни вещества, моля... Сега ви трябва прагматичност, а не емоция. Не давайте тялото си в курбан на комунистическите клики и душата си в курбан на дявола (техния господар). Не си струва сделката... Прекалено много плащате за нищо насреща...

събота, 8 юни 2013 г.

Любовта и раковите заболявания

От известно време се чудя за следното: Сърцето е единственият орган, който не боледува от рак или това се случва много рядко. Защо? Според един познат лекар: "За 3г аз съм имал около 500 аутопсии,а патоанатома тройно повече и имаше един единствен случай,който той ми показа".
Определено това е важен за науката въпрос и за търсачите на лечение на рака би трябвало да ги интересува защо именно той е толкова рядък в сърдечният мускул.
Поради липса на достатъчно научни познания по темата, можем да спекулираме или да приведем различни авторитетни за нас религиозни и/или езотерични източници. 
В католическото християнство съществува концепцията за "Пресвето Сърце Исусово". Посвещаването специално подчертава абсолютната любов, състрадание и трайно страдание на сърцето на Христос за човечеството. 
В будистката тантрическа традиция сърдечната чакра (Анахата на санскрит означава "вечно звучащ барабан") е четвъртата първична чакра. Свързана е с усещане за въздушност, подвижност, мекота и лекота - все свойства, характерни за елемента въздух и изразени като "движение към", т.е. чрез понятия от рода на "свързаност" и "споеност", "съпричастност".  Само чрез сърдечната чакра ние можем да обичаме и да се стремим към любовта. Тя контролира способността ни да даваме и получаваме любов. Сърдечната чакра ни учи как да се отдаваме на другите, да прощаваме, състрадаваме и да се оправдаваме. Това напълно съвпада с католическата концепция за "Пресвето Сърце Исусово", с което именно Исус е съпричастен към човечеството. 
За елемента въздух се знае, че изпитва потребност от придвижване, да заема място, различно от това, където е, и следователно да се свързва с нещо друго. 
Лека полека започват да се виждат връзки между различни религиозни разбирания за сърцето. То неизменно винаги е свързано със съпричастност и Любов. Може да се каже, че при определени обстоятелства, чрез участието на сърдечната чакра се установява комуникационен канал на психоинформационно (духовно) ниво с вселената и близостта на този канал със сърдечният мускул обуславя ниската честота на поява на ракови заболявания в сърдечния мускул. Разбира се, не са много случаите на хора, при които този канал е действуващ в пълния си капацитет, но дори и при честата занижена пропусквателна способност, получените данни (любов от Бог) са достатъчни да  намалят физическата проекция на психоинформационните шумове (физическите ракови болести) в този орган. Според доста източни учения всички физически болести са проекция  върху физическите полета на разни психоинформационни и душевни смущения. В един идеален случай при работа на този канал в оптимален капацитет, би трябвало всички болести да изчезнат, но както е известно, средностатистическият човек е много далеч от едно такова оптимално състояние.  Съвременната медицина не разглежда човека в неговата духовна цялост, което отнапред я осакатява. Както е известно, физическото пространство има за обвивка емоционалното пространство, което има за обвивка умственото пространство, което има за обвивка духовното пространство.

четвъртък, 6 юни 2013 г.

Безработни дупетати

Днес се разбра, че Боковите протежета, които са вкарани в тази имитация на парламент имат намерение да не ходят на работа, и дори се хвалят с това. Ясно е, че в тази имитация на нация, от известно време насам да не работиш се смята не за нещо лошо, а точно обратното: за престиж и нещо, към което трябва да се стремиш. Не случайно, в народната памет съществуват поговорки като: "Учи, мама, за да не работиш". Още от невръстна възраст се втълпява на невръстния интелект, че работата като такава е само за будали и поради тази причина детето трябва да учи, а не поради някаква друга по-съществена причина: Себеразвитие: духовно и умствено, което евентуално би било постигнато с учене (учене, а не зубрене). 

Ако тази измет, която партийните задкулисия са пратили в свинарника, наречен Народно събрание, беше ангажирана в някоя частна фирма, която с работата си оцелява на пазара на стоката/услугата, която произвежда, вероятно щеше да бъде изхвърлена от собственика на фирмата да си търси друга работа, ако му беше заявила, че смята да не ходи на работа или да не си изпълнява задълженията. 

Аз като гражданин на тази имитация на демокрация си изисквам правото да уволня всеки един смотан хрантутник - депутат, който най-нагло взима над 2 бона заплата и казва, че няма да работи, но ще продължи да си ги взима. Да не говорим за всякакви други привилегии, които им се полагат на пасмината: апартаменти, коли, флашки и други лиготии... Да им отнемат заплатата, апартаментите и другите лиготии, щом няма да ходят на работа... Да им вземат всичко, което са им дали + лихвата. Какво е това нахалство?!? 

Във връзка със справедливото ми възмущение срещу избраната за депутати измет, предлагам следното: имитацията на парламент да си гласува промени в закона за правилника за работа на Народното събрание: за всеки работен час, в който хрантутника не е бил на работа да му се отнема пропорционална част от заплатата, както и да му се изискват, за времето, в което е отсъствал наем за ведомственото жилище по пазарни цени. Хайде да видим тогава дали няма да ми ходят на работа? Ще ходят, та пушек се вдига. Кучето скача според тоягата. На тези самозабравени "дупетати" трябва да им се напомни кой им е шефът и защо са пратени там. 

неделя, 12 май 2013 г.

добро утро в Комунистан!



Вчера беше голям празник за комунистите, клиентелитите, мутрите и всякакви други нищожества с мания за власт, както и за овца-електората, който си гласува за тях.
За пръв път в посткомунистическата псевдодемокрация, в парламента няма нито една антикомунистическа, автентично дясна партия. Тихата война на комунистите срещу останалата част на народа успя. Няма и нито една партия, родена от справедливите протести на гражданите срещу несправедливостите в обществото. България изпадна в логически неадекватно състояние, в което хем народът иска промяна, хем според резултатите на изборите не иска. Страната се намира в дълбока криза на демокрацията, в която голяма част от  българите са непредставени в парламента. Амбицията на коалиция СДС, според Любен Дилов - Син беше да обедини отвратените срещу отвратителните. Само, че отвратителните се обединиха срещу отвратените и ги победиха чрез всички инструменти, които ДС ползва: демагогия, фалшификации, лъжи, измами, месианство. Резултатите от все по-дълбоката криза на представителство в уж представителната демокрация са непредсказуеми. Може да се стигне не само до масови протести, но и по-лоши неща. Явно овца-електората трябва да се научи на демокрация по трудния начин.
Приятен ден в комунистан!

събота, 11 май 2013 г.

Внимавайте, хиените са готови да крадат гласове


Някои съвети за да не ви откраднат гласа на изборите:
1. Всеки да си носи син химикал на изборите ! ! ! Някъде ще поставят химикали с мастило което изчезва след 30 минути ! ! !
  1. Когато сте оставили бюлетината си, за да и сложат печат, а вие се подписвате през това време, те я сменят с друга, докато не гледате. Не изпускайте поглед от бюлетината ви, докато ви слагат печат на нея. Ако забележете, че е сменена, може изведнъж да кажете, че сте сгрешили, или сте си променили мнението и да искате нова бюлетина.
  2. Понякога правят бюлетината ви невалидна, като слагат X на още едно място или драскат нещо по нея. За това вие не можете да се преборите. Има нужда от смяна на технологията за гласуване, за което партиите ГЕРБ и БСП нямат воля.
  3. Накрая на изборния ден, ако не сте отишли да гласувате, например, защото не желаете, най-вероятно ще бъдете „подписани“ от някой член на комисията и някой ще гласува от ваше име. Затова, ако все пак не желаете да гласувате, поне идете да се подпишете, пък, ако искате, пуснете невалидна бюлетина.
  4. Ако имате починал роднина, а не сте го отписали от регистрите на ГРАО по надлежния ред, вероятно той ще възкръсне за деня на изборите, но не за да се види с вас, а да гласува за някоя от партиите на статуквото. За целта, когато някой ваш роднина почине, въпреки мъката ви от загубата, трябва да сте сигурни, че сте го отписали от регистрите. Проблемът тук е отново системен и е решим с интеграцията и синхронизацията на Базите данни на общини, МВР и ГРАО, но отново за това няма политическа воля на партиите от статуквото.
  5. Нов елемент в настоящия изборен процес е закупуване на огромно количество ксерокси, с които ще се извърши копиране на изборните протоколи. Тези ксерокси няма да сработят на доволно много места, което ще стане причина за забавяне на приситигането на данните от комисиите в РИК и ЦИК. Това, освен, че може да стане причина за саботаж на изборния процес, може и да отвори вратички за фалшификации на протоколите и бюлетините. Под предтекста, че се бавят заради нефункциониращ ксерокс, който умишлено да са повредили, те могат да си спечелят време, и да го използват за нагласяне на нещата. Някои могат да занесат протокола вкъщи, където уж имат ксерокс, а да се върнат със съвсем друг протокол, създаден чрез фотошоп и хубав принтер на базата на истинския протокол и неговите копия.
  6. Фалшификации от страна на Информационно обслужване са слабо вероятни, защото протоколите се пазят на различни места, включително и при самите партии и при несъответствие на данните в БД на Информационно и на данните в протоколите, ИО може много лесно да бъде „хванато в крачка“.
  7. Номерът със смяната на чувала също работи. Протоколите и чувала с вече попълнени бюлетини са предварително готови преди изборния ден. Броят на бюлетините се знае предварително, защото всички знаят в секцията колко хора имат право на глас. За целта трябва всички членове и застъпници да са купени, но това не е особено трудно при настоящите икономически условия в България.
Аз, който никога не съм практикувал избори дори, та камо ли фалшификации се сетих за тези неща, а има много други начини, за които вероятно не съм се сетил и които се практикуват. Кмета на Пловдив, Тотев преди време казвал на негови дружки в партия ГЕРБ как да фалшифицират вота по-успешно и това видео излезе публично в Youtube и навсякъде, и ако бяхме нормална държава, този човек щеше да отговаря пред съда, но не би...