Данък върху Лихвите по депозитите: заплаха за стабилността

Ние сме десни по ценности и идеали. Следователно за нас всяко увеличаване на данъчната тежест е недопустимо по дефиниция. Дори и само поради този факт ние следва да бъдем против всяко ново данъчно бреме, с което нереформираната и корумпирана държава не разполага по най-добрият начин.

Освен нашите идеологически съображения, обаче, има и други по-сериозни съображения срещу данъка върху лихвите по депозитите. Колкото са повече депозитите в банките на влог, толкова повече банката е заинтересована да печели пари, за да изплаща лихва на депозантите. Печалбата на пари за банката става с отпускане на кредити на българският бизнес. Колкото повече депозити, толкова повече пари за кредити за бизнеса. Вследствие от въвеждане на новия данък депозитите ще се намалят като парично изражение и няма да има пари за кредити. Ако депозитите се намалят под определено критично минимално ниво, повече от ясно е, че стабилността на банките ще бъде разклатена. Алтернатива на депозитите в банка са разплащателните сметки, които самата банка обикновено товари с такси и в един момент ще се окаже, че който има разплащателна сметка плаща на банката, а не тя на него. Следователно ще очакваме не превръщане на депозити в разплащателни сметки, а просто изтегляне на депозити от банки на дати на падеж. Преди края на годината ще се наблюдава нарастване на депозити с авансова лихва. По този начин хората хитроумно ще си получат лихвите още тази година за целия период предварително, като по този начин данък върху нея не се дължи. Аз самият вероятно ще прибегна до този инструмент. Но това е временно решение на проблема. Когато годината свърши ще наблюдаваме изтегляне на пари от депозити от банките на дата на падеж. Вероятно ще се възобнови старата традиция, наречена Букранбанк. Които са по-досетливи и с повече възможности ще открият депозити в чужди държави, където няма данък върху лихвите. Твърдението, че така се стимулирало частната инициатива, като парите се изкарвали от депозити и се влагали в бизнеса също не важи за България. Ако бяхме нормална демократична западна държава: може би, но условията в България са доста различни. По-голямата част от депозитите и като брой и като сумарно парично изражение са "бели пари за черни дни" на българите. Т.е. тези пари по дефиниция не се влагат в собствен бизнес, камо ли във високорискови борсови инструменти. Затова, тази данъчна реформа е предварително обречена на неуспех, защото разни нови юпита, които са назубрили няколко стотици фрази от западняшки учебници по икономика, но нямащи аналитични качества, си мислят, че нашата страна е като запада... Да, ама не. Нашата страна за добро бих казал е доста по-консервативна в това отношение. Хората не се хвърлят масово да инвестират във високорискови проекти или борсови инструменти, което в общия случай е добре, защото особено в тази криза, ако бяха го направили, щяха да си загубят и малкото останали пари за черни дни и щяха да виснат на врата на държавата тя да ги издържа с помощи за социално слаби и обезщетения за безработни и такива неща. Некадърното правителство на ГЕРБ може да докара нещата и дотам... Добре, че хората не ги слушат сляпо...

От инж. Георги Пашев

Закритата болница в Девин - убиийство на 15 човека?

Д-р Петър Дечев:

15 родопчани починаха, тъй като болницата в Девин е закрита...

 Източник на информация: вестник Доктор

Потресаваща е апатията, с която тази новина минава покрай доста хора в страната. Еми какво толкова, нали това не се случва на мен или не живея в Девин, не ми пука за проблемът. Явно българинът вече толкова е свикнал с целия фалш, простащина, неандерталщина и видиотяване, че вече няма желание дори и да се ядоса като хората. Не усещате ли как лека полека започват да превръщат народа ни в множество от непукиси и НЕЖИВИ хора, които се затварят в черупката си като защита, страх от всичко това, което се случва. Реакцията прилича на реакция на хлебарка, която се намира в опасност: замръзва на място и нищо не прави с надежда опасността да премине сама. Явно това е целта на управляващите клики: хората да станат на хлебарки, които само да се надяват, че опасността сама ще премине и те няма нищо да правят през това време. 

Няма нужда да споменавам как синдромът - ХЛЕБАРКА е много вреден за една демокрация. Демокрацията изисква от хората да бъдат много повече от хлебарки: те трябва да бъдат борбени. 

Нека се върнем на самият проблем: болница затворена. Става въпрос за следните пари: 450 хил. лева за заплати, 150 хил. лв за осигуровки, 800 хил. лв дългове + още 1 милион дългове. Дотук: 2 400 000лв. За момента се знае за 15 починали човека. Според сметката, животът на  всеки един от тези 15 хора е можело да бъде спасен с 160 000лв. Като се добави факта, че броя умрели хора ще се увеличава заради липсата на болнично заведение в Девинско, това означава, че единичната цена на живота на хората в тази област, се оценява от правителството на бодигарда на диктатора Живков на сума по-малка или равна на 160 000лв. 

После кой да вярва на приказките, че здравето и животът не се продавали... Та вижте сметките по-горе... Боко Тиквата не е готов да даде 160 000лв. за човешки живот. Явно според него, това не е добра сделка. Със 160 000лв могат да се правят къде къде по-хубави неща: подслушвания на политически опоненти, разнасяне на различни флашки, други далаверки, рязане на лентичка на детска ясла или поне на градинки с катерушки, част от парите за които идват обратно за рушвети... Кой изобщо ти мисли за такива банални неща като оцеляване на някой непознат... Та в това няма далавера... Щом няма далавера в това: кучетата да ги ядат. Ние да си гледаме СРСтата, лентичките, рушветчетата, рейтинга, пък да оставим хората на Бог, Той да си ги гледа, или както Боко Тиквата Го нарича: (Началника...)... Съвсем друго нещо е, че Бог не е началник, а много повече от това, но няма да задълбавам в тази тема, за да не отегча читателя. По-важното е другото: че Боко Тиквата демонстрира за пред хората религиозност, а когато дойде време за доказване на вярата му чрез конкретни действия: ГРЕДА. По-добре да използваме думите за лична изгода, даже и думата Бог. Само, че Боко е добре да знае, че "Бог" не е просто дума, а много повече от това и го НАБЛЮДАВА и ще дойде време да отговаря за действията си или бездействията си пред Него....

Ами, това е засега... Който иска да не чете такива депресивни неща, по-добре да иде да гледа мач на Бистришките тигри: белким му се отвори парашута да се качи безплатно на някой ведомствен самолет... 15те умрели човека нямаха този късмет...

от инж. Георги Пашев

Предсмъртното писмо на Васил Левски

Уважаеми, демократи,

Позволявам си да ви напомня предсмъртното писмо на великия българин Васил Левски. Днес то е повече от актуално и перфектно описва ситуацията в страната и ни напомня, че работата  ни не свършва с освобождението, а тепърва започва. Коментарите са излишни. Прочетете думите на Левски: един велик българин и ДЕМОКРАТ.

Байовци,

Ето, че паднах в ръцете на враговете и ще напусна пътя на борбата преди да сме видели края на нашите въжделения. Но с моята кончина не свървшва пътят, който трябва да извървите, така щото да не изгубят смисъл усилията ни. Моята смърт не ще да спре бъдещето ни освобождение, нито трябва да скове сърцата и душите ви. Знайте, че борбата за освобождението ни ще погълне в жертвения си олтар много от вас, но още повече ще погълне борбата след освобождението ни. Аз не веднъж съм ви казвал: ” Тоз който ни освободи той ще да ни и пороби”. Внимавайте, в народната работа няма шега, освобождението ни трябва да бъде плод на нашите задружни усилия. Вие, които ви грабят, безчестят и лъжат днешните ни управници, не мислете, че работата ни свършва с едното освобождение. Не, тя с това започва. Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи. Ако допуснете утре, когато сте вече свободни да ви управляват днешните турски мекерета и разните му лихвари и чорбаджии, които и днес ви грабят най-безжалостно, то по-добре да си останем под сянката на султана. Вярно е, че ние нямаме хора подготвени, но поне имаме хора честни и родолюбиви, които няма да се поколебаят да положат живота си за въздигането на държавата ни. Не се полъгвайте, че тези които държат парите държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате, като слънце пред очите си. Те няма да се поколебаят да посегнат към властта, а вие ще трябва да ги възпрете и да им поискате сметка, кой с какво е помогнал за освобождението ни и давал ли е пари или казвал нека да стане па тогава. На такива аз съм им писал и преди “Днес е момента да си купите живот, които сега се продава, утре не и милиони да давате” Та тези, които покажат разписките с печата на Централния комитет, те нека живеят свободно в отечествното ни, а другите презрете и отсечете алчните им ръце желаещи властта само за да ви грабят. За такива злоупотребяващи с народни пари, наказанието е само едно – Смърт , смърт и пак смърт, както гласи и уставът ни. За тези, които петнят името на отечеството ни наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които се възползват от непросветеността на народа ни и го грабят, уж били по-умни и учени, а всъщност лукави и хитри наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които насаждат омраза между хората живеещи в нашето мило Отечество, било на етническа или верска основа, с цел докато се избивате по-между си, те да трупат богатства, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. За тези, които обещават много, само и само да ги изберете да ви управляват, а после се отметнат от думите си, като кажат, че времената били трудни и те видите ли не предполагали че такова е положението, наказанието е конфискуване на имуществото и изгнание извън пределите на Отечеството ни. За тези, които под булото на родолюбието градят закони, а самите те не ги спазват или пък ги използват с цел своето облагодетелстване, наказанието е Смърт, смърт и пак смърт. Това е което исках да ви кажа, надявайки се, че ще доведете борбата до край. Бъдете силни братя и не щадете силите ,нито кръвта си, защото Отечеството ни няма да припише заслугите ви други му, нито пък ще позволи да потънат в забвение. И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.

Свободата, Санчо или салама

Напоследък все по-често се е налагало да се сблъсквам с различни хора, които ми казват как по време на комунизма било по-добре отколкото сега през демокрацията и как заради това няма да подкрепят подписката ни за музея на жертвите на комунизма.

В началото си мислих, че си правят майтап, но после се убедих, че са съвсем сериозни.

Уважаеми, демократи, това е болест. Мисля, че няма нужда да обяснявам точно на вас, които четете нашия блог, колко неправилна е тяхната позиция. Вие си го знаете.

Въпросът е друг: как се стигна до тази болест? Защо доста хора предпочитат салама пред свободата, защо доста хора живеят с наивното усещане, че сегашната система е демократична, а тя реално не е, защо доста хора нямат реална представа какво е свобода и какво е демокрация, защо доста хора са готови от овчедушие да станат нечии роби и да спрат да имат свободата на мнение? 

Нека ви напомня една легендарна мисъл на Джордж Оруел: 

Ако свободата изобщо означава нещо, то е правото да казваш на другите неща, които те няма да харесат.

За мен гореспоменатото право е свещено и който ме познава знае, че обичам да го използвам често, даже толкова често, че дори според някои демократи прекалявам.

Все повече се убеждавам, че, за да се наречеш демократ, трябва да си стигнал до някакво минимално ниво на личностно развитие: умствено и духовно. Явно сегашната посткомунистическа система не позволява на критична маса от хората да стигнат до това ниво и да започнат да изискват истински права и заедно с това да се обвържат с повече демократични задължения. Това е сериозен проблем, с който ние трябва да се борим и който няма да се реши с магическа пръчка. Необходими са методични усилия на модерни будители (просветители), които да убеждават хората, че правилният път е пътят на пряката демокрация, личната свобода и борбата за личното умствено и духовно развитие. На хората им трябват будители. А те за момента са силно ограничен ресурс.

от инж. Георги Пашев

В памет на Илия Минев

В денят на народните будители, ние ви напомняме за един класически народен будител: Илия Минев.

Изгледайте видеото. Коментарите оставяме на вашата душа.

Кризата и цените

Всъщност, ако бяхме нормална държава в период на криза, без картелизирани пазари, цените би следвало да падат, при намаленото пазарно търсене, но понеже в БГ пазарна икономика има САМО НА ХАРТИЯ, затова цените растат. Ще кажете: ми еврото се обезценява, а ние сме вързани за него. Ами то хубаво се обезценява, ама в Германия също няма особена инфлация, въпреки, че там работят съвсем официално с Евро. Просто у нас, енергийните мафии си правят каквото искат. На Б Б приятеля от Лукойл си прави каквото иска. А и защо да не си прави? Та ние сме малък пазар. Ако Лукойл загуби БГ пазар, крокодилски сълзи ще ги рони за нас. Бълха ги ухапала. Отделно можеха да намалят данъците и особено ДДС като го диференцират за различни стоки, но те никога няма да го направят. Те задължително трябва да дерат кожата на българина и после да бръмчат с тези пари. Отделно можеше да не карат Лукойл да харчи милиони, за да се свърже с директна връзка с НАП и така да вдигне цените още повече, а и не само Лукойл, но всеки търговец, който малко или много се е охарчил за нова техника, но не... Те работят като турски бейове: от бизнеса и от народа трябва да се реже и да се стриже, а насреща: нищо. За какво ни е изобщо такава държава, която само прибира, а не предлага нищо в замяна? Е как за какво? Нали трябва задължително да има някакво лоби, което да забогатее на наш гръб. Това има и положителен ефект: в криза БГ така произвежда милионери, но не както на запад: с честни средства, а както на Балканите: с държавна далаверка... Малките деца вече знаят, че ако искат да не работят и да не учат, трябва да станат политици...

От инж. Георги Пашев

Бъдещето на България

Бъдещето на България

Както казват мъдреците, накрая винаги идва ден, в който всеки си плаща за това, което е сторил.

Като гледам времената, през които преминава страната ни

в момента, се сещам все повече за тази мисъл, срещаща се в почти всички религии, учения.

Какво е бъдещето на страната ни? Какви са нашите национални идеали, за които ще се обединим и ще се борим? Какво трябва да бъде свършено, за да се подобри положението в страната?

Това са въпроси, на които отговор не се дава.

Защо? Защото на управляващите от ГЕРБ им е по-удобно за истините за тяхното пагубно управление да не се говори. Защото за управляващите от т.нар. Лидерски партии е по-важно да идолизират лидерите си, отколкото да решават реалните проблеми на страната ни. Защото за техните протежета е по-важно да осигурят местата си на държавни и общински постове, отколкото да използват неголемите си умствени капацитети за решаване на конкретни проблеми в страната. Защото гражданите все още не са свикнали да упражняват демократичните си задължения, свързани с контрола върху избранниците си и не са готови да искат още по-големи права за контрол върху тях.

В моменти като този, е напълно ясно, че нещо във фундамента, върху който се гради държавната система тотално куца.

В почти всяко едно отношение, има пълна деградация. Като се започне от моралните устои на средностатистическия българин, премине се през все по-намаляващите му доходи и все по-растящите му задължения, през все по-некачественото и неадекватното на пазарните реалности образование, към все по-влошаващото се здравословно състояние, стигнем до все по-намаляващия обем на малък и среден бизнес, непрекъснато тероризиран от бюрократичния апарат, който всячески му пречи да се развива и стигнем до отчайващите макроикономически показатели на страната, но не тези, които Дянков казва, а едни други показатели: баланс по външнотърговската сметка, сумарна цена на произведените стоки и услуги в страната, сумарна цена на изнесените стоки и услуги от страната, инвестициите, които малкия и средния бизнес прави в иновации и повишаване на квалификация на работещите, съотношение брой пенсионноосигуряващи се, към брой пенсионери.

За десният човек, трябва да буди притеснение и все по-картелизиращият се пазар на горивата, неадекватният държавен контрол върху монополните пазари на електричество, парно за битови абонати и абонати, които имат ниски енергийни нужди.

Голяма част от гореспоменатите проблеми са проблеми и на националната сигурност.

Пълен нехилизъм и неразбиране на проблемите се показва, както от управляващи, така и от опозиция, така и от управлявания народ.

Докога така? Докато управлявания народ не започне да разбира, че всъщност не той е управляван, а той е управляващ, а управляващите са негови подчинени. Когато гражданите разберат, че властта трябва да е в техните ръце и осъзнаят необходимостта от въвеждане на все по-пряка демокрация, докато се стигне до момента в който представителната демокрация бъде тотално заменена от пряката. Аз бих стигнал и по-далеч, като кажа, че въпрос на инвестиции е техническото подсигуряване на пряка демокрация в реално време с помощта на въвеждане на облачните системи, безплатният цифров подпис, онлайн системи за гласуване, Системи с логически централизирани Бази данни, физически разпределени, чрез облачно подсигуряване и др. Тези системи са реалност на запад. Въпрос на време е да бъдат използвани за качествено ново изменение в държавното самоуправление, при което гражданите ще държат изкъсо избраните си и ще могат да ги отзовават.