Напоследък все по-често се е налагало да се сблъсквам с различни хора, които ми казват как по време на комунизма било по-добре отколкото сега през демокрацията и как заради това няма да подкрепят подписката ни за музея на жертвите на комунизма.
В началото си мислих, че си правят майтап, но после се убедих, че са съвсем сериозни.
Уважаеми, демократи, това е болест. Мисля, че няма нужда да обяснявам точно на вас, които четете нашия блог, колко неправилна е тяхната позиция. Вие си го знаете.
Въпросът е друг: как се стигна до тази болест? Защо доста хора предпочитат салама пред свободата, защо доста хора живеят с наивното усещане, че сегашната система е демократична, а тя реално не е, защо доста хора нямат реална представа какво е свобода и какво е демокрация, защо доста хора са готови от овчедушие да станат нечии роби и да спрат да имат свободата на мнение?
Нека ви напомня една легендарна мисъл на Джордж Оруел:
Ако свободата изобщо означава нещо, то е правото да казваш на другите неща, които те няма да харесат.
За мен гореспоменатото право е свещено и който ме познава знае, че обичам да го използвам често, даже толкова често, че дори според някои демократи прекалявам.
Все повече се убеждавам, че, за да се наречеш демократ, трябва да си стигнал до някакво минимално ниво на личностно развитие: умствено и духовно. Явно сегашната посткомунистическа система не позволява на критична маса от хората да стигнат до това ниво и да започнат да изискват истински права и заедно с това да се обвържат с повече демократични задължения. Това е сериозен проблем, с който ние трябва да се борим и който няма да се реши с магическа пръчка. Необходими са методични усилия на модерни будители (просветители), които да убеждават хората, че правилният път е пътят на пряката демокрация, личната свобода и борбата за личното умствено и духовно развитие. На хората им трябват будители. А те за момента са силно ограничен ресурс.
от инж. Георги Пашев
Няма коментари:
Публикуване на коментар