 |
| SANCTUS IOANNIS XXIII, PONTIFEX MAXIMUS |
"И знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем
ще гори една свещ. Която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин
във Вечния град, че има врата, на която може да почука."
Св. Йоан XXIII, Анджело Ронкали
"Българският папа" Анджело Ронкали помага на България след Втората
световна война да не загуби много територии, поради факта, че е губеща
страна. Той преговаря с френското правителство и с представители на
Великите сили. Кимон Георгиев и Васил Коларов отиват лично да благодарят
на Ронкали. Без този човек, днес нямаше да имаме и тези територии,
които имаме. По-късно той става папа Йоан XXIII.
Скоро беше канонизиран като светец.
Скоро беше канонизиран като светец.
Житие на Свети Йоан XXIII:
Анджело Джузепе
Ронкали се ражда на 25 ноември 1881 г. в Сото ил Монте, провинция
Бергамо. Той е четвъртото от общо 13 деца. На 11 години Анджело постъпва
в семинарията в Бергамо, където завършва гимназията и лицея. После
заминава за семинарията в Рим и след военната си служба през 1904 г. е
ръкоположен за свещеник. По време на Първата световна война е полкови
капелан, а през 1921 г. е номиниран за председател на Централния съвет
за мисионерска дейност в Италия. През 1925 г. става епископ. Тогава
животът му се свързва с България, където е изпратен като апостолически
визитатор и апостолически делегат (б.а. - дипломатически постове на
Ватикана, по-ниски от нунций, или посланик).
Ронкали остава в страната ни 9 години и я опознава на шир и длъж. При това, без да подбира транспорт - с влак, каруца, файтон и дори досущ като героите на Стайнбек - в каросерията на камионетка Форд-Т. А това няма как да не направи впечатление на обикновените българи, свикнали с малко по-друго поведение от своите владици. Впечатление, което допринася за разсейването на трупаните вековни предубеждения и недоверие към "папищашите". Хората с охота споделят своите проблеми с чуждия духовник. А епископ Ронкали прави, каквото е по силите му, за да помага на нуждаещите. Особено голяма дейност развива той след катастрофалното Чирпанско земетресение през 1928 г., когато организира широка хуманитарна помощ за пострадалите.
Но не само българите обичат Ронкали. Той също е влюбен в България. Дори сменя своята архиеписковска титла: "Отсега нататък вече няма да се наричам архиепископ Ареополски, а архиепископ Месемврийски. По такъв начин споменът ми за България ще бъде повседневен... Но и вие също, скъпи ми братя, запазете винаги жив спомена за мен, който ще остане винаги ваш приятел, ваш дълбок приятел на България. И знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ. Която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука."
Бъдещият папа изгражда близки връзки с цар Борис III, с политици, общественици и интелектуалци. И разбира се, с българските православни архиереи. Но най-известен е Ронкали с подкрепата, която оказва, за да се състои бракът между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил Джована Савойска. Светият престол няма никакво намерение да отстъпи и от принципа децата от такъв смесен брак да се кръщават и възпитават в католическо вероизповедание. Това обаче противоречи на Търновската конституция. Ронкали защитава пред тогавашния папа Пий ХII православното кръщение на Мария-Луиза и на престолонаследника Симеон.
Казват, че нещата в историята не се повтарят. Но в живота на хората това се случва. След 32 години през 1962 г. на Анджело Ронкали, който вече е папа Йоан ХХIII, се налага да се намеси отново - този път за сватбата на Симеон II с испанката Маргарита. Е, като папа сигурно му е било по-лесно да убеди чичото на Маргарита - йезуитски свещеник, да не се противопоставя на този брак...
През 1953 г. архиепископ Ронкали става кардинал и е назначен за патриарх на Венеция. И тук неговият хуманистичен и демократичен дух веднага се проявява. Той отваря вратите на двореца си всеки ден от 10 до 13 часа за обикновените венецианци, които имат проблеми или искат да споделят нещо. А и сам обича да бъде с хората по улиците и площадите.
На 28 октомври 1958 г., след смъртта на папа Пий ХII, кардинал Ронкали е избран за поредния наследник на свети Петър под името Йоан ХХIII. Той вече е на 77 години и мнозина смятат, че ще бъде един "преходен папа", който просто ще продължи политиката на своя предшественик. Но той изненадва всички, като свиква Втория Ватикански събор (11 октомври 1962 - 8 декември 1965), който взема кардинални решения за дейността на Католическата църква в променилия се свят. Той внася съвсем нов стил както в управлението на Църквата, така и като лично поведение на върховните понтифекси. Премахва множество формалности във Ватикана, посещава сиропиталища, болници, старчески домове и затвори. В Рим още се помни как, разхождайки се из двореца, се спира при някакви работници, заговаря ги и ги кани в кабинета си на чаша вино. В резултат на този разговор Йоан ХХIII решава въпроса със социалните осигуровки на работещите към Светия престол. Той е първият папа, който след 1870 г. излиза от Рим и пътува на поклонение с влак до Лорето и Асизи.
След кратко боледуване папа Йоан ХХIII напуска този свят на 3 юни 1963 г.
Обявен е за блажен от папа Йоан Павел II на 3 септември 2000 г. Католическата църква чества паметта му на 11 октомври - деня на свикването на Втория ватикански събор.
Копирано от standartnews.com
Ронкали остава в страната ни 9 години и я опознава на шир и длъж. При това, без да подбира транспорт - с влак, каруца, файтон и дори досущ като героите на Стайнбек - в каросерията на камионетка Форд-Т. А това няма как да не направи впечатление на обикновените българи, свикнали с малко по-друго поведение от своите владици. Впечатление, което допринася за разсейването на трупаните вековни предубеждения и недоверие към "папищашите". Хората с охота споделят своите проблеми с чуждия духовник. А епископ Ронкали прави, каквото е по силите му, за да помага на нуждаещите. Особено голяма дейност развива той след катастрофалното Чирпанско земетресение през 1928 г., когато организира широка хуманитарна помощ за пострадалите.
Но не само българите обичат Ронкали. Той също е влюбен в България. Дори сменя своята архиеписковска титла: "Отсега нататък вече няма да се наричам архиепископ Ареополски, а архиепископ Месемврийски. По такъв начин споменът ми за България ще бъде повседневен... Но и вие също, скъпи ми братя, запазете винаги жив спомена за мен, който ще остане винаги ваш приятел, ваш дълбок приятел на България. И знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ. Която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука."
Бъдещият папа изгражда близки връзки с цар Борис III, с политици, общественици и интелектуалци. И разбира се, с българските православни архиереи. Но най-известен е Ронкали с подкрепата, която оказва, за да се състои бракът между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил Джована Савойска. Светият престол няма никакво намерение да отстъпи и от принципа децата от такъв смесен брак да се кръщават и възпитават в католическо вероизповедание. Това обаче противоречи на Търновската конституция. Ронкали защитава пред тогавашния папа Пий ХII православното кръщение на Мария-Луиза и на престолонаследника Симеон.
Казват, че нещата в историята не се повтарят. Но в живота на хората това се случва. След 32 години през 1962 г. на Анджело Ронкали, който вече е папа Йоан ХХIII, се налага да се намеси отново - този път за сватбата на Симеон II с испанката Маргарита. Е, като папа сигурно му е било по-лесно да убеди чичото на Маргарита - йезуитски свещеник, да не се противопоставя на този брак...
През 1953 г. архиепископ Ронкали става кардинал и е назначен за патриарх на Венеция. И тук неговият хуманистичен и демократичен дух веднага се проявява. Той отваря вратите на двореца си всеки ден от 10 до 13 часа за обикновените венецианци, които имат проблеми или искат да споделят нещо. А и сам обича да бъде с хората по улиците и площадите.
На 28 октомври 1958 г., след смъртта на папа Пий ХII, кардинал Ронкали е избран за поредния наследник на свети Петър под името Йоан ХХIII. Той вече е на 77 години и мнозина смятат, че ще бъде един "преходен папа", който просто ще продължи политиката на своя предшественик. Но той изненадва всички, като свиква Втория Ватикански събор (11 октомври 1962 - 8 декември 1965), който взема кардинални решения за дейността на Католическата църква в променилия се свят. Той внася съвсем нов стил както в управлението на Църквата, така и като лично поведение на върховните понтифекси. Премахва множество формалности във Ватикана, посещава сиропиталища, болници, старчески домове и затвори. В Рим още се помни как, разхождайки се из двореца, се спира при някакви работници, заговаря ги и ги кани в кабинета си на чаша вино. В резултат на този разговор Йоан ХХIII решава въпроса със социалните осигуровки на работещите към Светия престол. Той е първият папа, който след 1870 г. излиза от Рим и пътува на поклонение с влак до Лорето и Асизи.
След кратко боледуване папа Йоан ХХIII напуска този свят на 3 юни 1963 г.
Обявен е за блажен от папа Йоан Павел II на 3 септември 2000 г. Католическата църква чества паметта му на 11 октомври - деня на свикването на Втория ватикански събор.
Копирано от standartnews.com
Анджело Джузепе Ронкали се ражда на 25 ноември 1881 г. в Сото ил Монте, провинция Бергамо. Той е четвъртото от общо 13 деца. На 11 години Анджело постъпва в семинарията в Бергамо, където завършва гимназията и лицея. После заминава за семинарията в Рим и след военната си служба през 1904 г. е ръкоположен за свещеник. По време на Първата световна война е полкови капелан, а през 1921 г. е номиниран за председател на Централния съвет за мисионерска дейност в Италия. През 1925 г. става епископ. Тогава животът му се свързва с България, където е изпратен като апостолически визитатор и апостолически делегат (б.а. - дипломатически постове на Ватикана, по-ниски от нунций, или посланик).
Ронкали остава в страната ни 9 години и я опознава на шир и длъж. При това, без да подбира транспорт - с влак, каруца, файтон и дори досущ като героите на Стайнбек - в каросерията на камионетка Форд-Т. А това няма как да не направи впечатление на обикновените българи, свикнали с малко по-друго поведение от своите владици. Впечатление, което допринася за разсейването на трупаните вековни предубеждения и недоверие към "папищашите". Хората с охота споделят своите проблеми с чуждия духовник. А епископ Ронкали прави, каквото е по силите му, за да помага на нуждаещите. Особено голяма дейност развива той след катастрофалното Чирпанско земетресение през 1928 г., когато организира широка хуманитарна помощ за пострадалите.
Но не само българите обичат Ронкали. Той също е влюбен в България. Дори сменя своята архиеписковска титла: "Отсега нататък вече няма да се наричам архиепископ Ареополски, а архиепископ Месемврийски. По такъв начин споменът ми за България ще бъде повседневен... Но и вие също, скъпи ми братя, запазете винаги жив спомена за мен, който ще остане винаги ваш приятел, ваш дълбок приятел на България. И знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ. Която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука."
Бъдещият папа изгражда близки връзки с цар Борис III, с политици, общественици и интелектуалци. И разбира се, с българските православни архиереи. Но най-известен е Ронкали с подкрепата, която оказва, за да се състои бракът между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил Джована Савойска. Светият престол няма никакво намерение да отстъпи и от принципа децата от такъв смесен брак да се кръщават и възпитават в католическо вероизповедание. Това обаче противоречи на Търновската конституция. Ронкали защитава пред тогавашния папа Пий ХII православното кръщение на Мария-Луиза и на престолонаследника Симеон.
Казват, че нещата в историята не се повтарят. Но в живота на хората това се случва. След 32 години през 1962 г. на Анджело Ронкали, който вече е папа Йоан ХХIII, се налага да се намеси отново - този път за сватбата на Симеон II с испанката Маргарита. Е, като папа сигурно му е било по-лесно да убеди чичото на Маргарита - йезуитски свещеник, да не се противопоставя на този брак...
През 1953 г. архиепископ Ронкали става кардинал и е назначен за патриарх на Венеция. И тук неговият хуманистичен и демократичен дух веднага се проявява. Той отваря вратите на двореца си всеки ден от 10 до 13 часа за обикновените венецианци, които имат проблеми или искат да споделят нещо. А и сам обича да бъде с хората по улиците и площадите.
На 28 октомври 1958 г., след смъртта на папа Пий ХII, кардинал Ронкали е избран за поредния наследник на свети Петър под името Йоан ХХIII. Той вече е на 77 години и мнозина смятат, че ще бъде един "преходен папа", който просто ще продължи политиката на своя предшественик. Но той изненадва всички, като свиква Втория Ватикански събор (11 октомври 1962 - 8 декември 1965), който взема кардинални решения за дейността на Католическата църква в променилия се свят. Той внася съвсем нов стил както в управлението на Църквата, така и като лично поведение на върховните понтифекси. Премахва множество формалности във Ватикана, посещава сиропиталища, болници, старчески домове и затвори. В Рим още се помни как, разхождайки се из двореца, се спира при някакви работници, заговаря ги и ги кани в кабинета си на чаша вино. В резултат на този разговор Йоан ХХIII решава въпроса със социалните осигуровки на работещите към Светия престол. Той е първият папа, който след 1870 г. излиза от Рим и пътува на поклонение с влак до Лорето и Асизи.
След кратко боледуване папа Йоан ХХIII напуска този свят на 3 юни 1963 г.
Обявен е за блажен от папа Йоан Павел II на 3 септември 2000 г. Католическата църква чества паметта му на 11 октомври - деня на свикването на Втория ватикански събор.
Ронкали остава в страната ни 9 години и я опознава на шир и длъж. При това, без да подбира транспорт - с влак, каруца, файтон и дори досущ като героите на Стайнбек - в каросерията на камионетка Форд-Т. А това няма как да не направи впечатление на обикновените българи, свикнали с малко по-друго поведение от своите владици. Впечатление, което допринася за разсейването на трупаните вековни предубеждения и недоверие към "папищашите". Хората с охота споделят своите проблеми с чуждия духовник. А епископ Ронкали прави, каквото е по силите му, за да помага на нуждаещите. Особено голяма дейност развива той след катастрофалното Чирпанско земетресение през 1928 г., когато организира широка хуманитарна помощ за пострадалите.
Но не само българите обичат Ронкали. Той също е влюбен в България. Дори сменя своята архиеписковска титла: "Отсега нататък вече няма да се наричам архиепископ Ареополски, а архиепископ Месемврийски. По такъв начин споменът ми за България ще бъде повседневен... Но и вие също, скъпи ми братя, запазете винаги жив спомена за мен, който ще остане винаги ваш приятел, ваш дълбок приятел на България. И знайте, че като се прибера във Ватикана, на моя прозорец винаги нощем ще гори една свещ. Която да посочи на всеки изпаднал в нужда българин във Вечния град, че има врата, на която може да почука."
Бъдещият папа изгражда близки връзки с цар Борис III, с политици, общественици и интелектуалци. И разбира се, с българските православни архиереи. Но най-известен е Ронкали с подкрепата, която оказва, за да се състои бракът между цар Борис III и дъщерята на италианския крал Виктор Емануил Джована Савойска. Светият престол няма никакво намерение да отстъпи и от принципа децата от такъв смесен брак да се кръщават и възпитават в католическо вероизповедание. Това обаче противоречи на Търновската конституция. Ронкали защитава пред тогавашния папа Пий ХII православното кръщение на Мария-Луиза и на престолонаследника Симеон.
Казват, че нещата в историята не се повтарят. Но в живота на хората това се случва. След 32 години през 1962 г. на Анджело Ронкали, който вече е папа Йоан ХХIII, се налага да се намеси отново - този път за сватбата на Симеон II с испанката Маргарита. Е, като папа сигурно му е било по-лесно да убеди чичото на Маргарита - йезуитски свещеник, да не се противопоставя на този брак...
През 1953 г. архиепископ Ронкали става кардинал и е назначен за патриарх на Венеция. И тук неговият хуманистичен и демократичен дух веднага се проявява. Той отваря вратите на двореца си всеки ден от 10 до 13 часа за обикновените венецианци, които имат проблеми или искат да споделят нещо. А и сам обича да бъде с хората по улиците и площадите.
На 28 октомври 1958 г., след смъртта на папа Пий ХII, кардинал Ронкали е избран за поредния наследник на свети Петър под името Йоан ХХIII. Той вече е на 77 години и мнозина смятат, че ще бъде един "преходен папа", който просто ще продължи политиката на своя предшественик. Но той изненадва всички, като свиква Втория Ватикански събор (11 октомври 1962 - 8 декември 1965), който взема кардинални решения за дейността на Католическата църква в променилия се свят. Той внася съвсем нов стил както в управлението на Църквата, така и като лично поведение на върховните понтифекси. Премахва множество формалности във Ватикана, посещава сиропиталища, болници, старчески домове и затвори. В Рим още се помни как, разхождайки се из двореца, се спира при някакви работници, заговаря ги и ги кани в кабинета си на чаша вино. В резултат на този разговор Йоан ХХIII решава въпроса със социалните осигуровки на работещите към Светия престол. Той е първият папа, който след 1870 г. излиза от Рим и пътува на поклонение с влак до Лорето и Асизи.
След кратко боледуване папа Йоан ХХIII напуска този свят на 3 юни 1963 г.
Обявен е за блажен от папа Йоан Павел II на 3 септември 2000 г. Католическата църква чества паметта му на 11 октомври - деня на свикването на Втория ватикански събор.
