ДОБРО - Десни Обединени Българи за Развито Общество

сряда, 6 март 2013 г.

Четириполюсното чудовище на статуквото



Чудовищата са различни видове страшни фантастични същества, които обикновено се срещат в митоветелегендите и литературата и филмите на ужасите.
Чудовищата в митологията обикновено са безмилостна напаст която убива без задръжки, но впоследствие бива победена от легендарен герой, както в „Беоулф“ или „Св. Георги и драконът“.
Днес ще говорим за такова едно чудовище, което ни мъчи вече доста години в нашата мила България. Това чудовище е много хитро и лукаво. То има червена книжка на БКП, то е сътрудничило на ДС, то е станало най-велик по приказките си дисидент в зората на демокрацията и най-синият сред сините; то е най-големият радетел за правата на малцинствата, както и най-големият български националист, който иска сапун от определени малцинствени групи. Това чудовище е комунист, демократ, националист, либерал от ДПС. То е всичко и навсякъде, където има келепир и възможност за крадене, присвояване, самоиздигане. То е принципно само в безпринципността и абсолютно безпринципно в принципността. То е комунист - милардер, то е демократ - бедняк, онеправдан, искащ национализация; то е пълен парадокс. Именно този парадокс и тази полюсност в движенията му и стремежа му да овладее всички крайности му осигурява пълен и безусловен успех в пакостите, които върши. Кога имаш най-голям шанс за успех? Когато не избираш страна, а вместо това притежаваш ВСИЧКИ страни. Тогава няма да има значение кой прав и кой крив, кой е победител и кой губещ, защото единият твой полюс винаги ще печели, а друг ще губи. Така ти винаги ще си от печелившите.
Не случайно, когато наближи времето на неизбежният крах на комунизма в България, БКП създаде своят противоположен полюс СДС и му вдъхна ДС агенти, като например агент Виктор, да живее псевдосин живот. Освен това създаде и своето червено продължение БСП да бъде противоположен полюс на СДС и този двуполюсник създаде комфортно за ДС поле, в което действаха сили, които отблъскваха истинските антикомунисти и привличаха основно интересчиите. Перфектно замислено и реализирано устройство, което е хем семпло, хем многофункционално. 
Този двуполюсник, обаче, не беше достатъчен, за да глътне в себе си всички противоборства. Имаше и етнически проблем, който трябваше да бъде пълноценно експлоатиран от ДС машината. Затова вдъхна живот на ДПС чрез агент Сава, който да стане ядрото на правата и свободите на всички турци и цигани и да печели от техният страх. Този полюс дълго време нямаше свой антиполюс. Понеже ставаше въпрос за права и свободи в ролята на тези ДС актьори, техните режисьори решиха да ги набутат в СДС, като допълнение на синият полюс. Другата причина беше, че все още тогава не се наблюдаваше отчетлива националистическа реакция в обществото на този полюс, която да си струва да бъде яхната, до момента в който се появи АТАКА: очевидно следващият проект на службите, целящ да създаде полюс, противопоставящ се на ДПС, но намиращ се в пълна хармония с него. Дори са получавали дарения от ДПС, както и подкрепа от БСП. Когато в системата се създава нов полюс, той винаги взима ресурси от другите полюси. 
Да, но междувременно, в полюса СДС нещата се провалиха и тръгнаха не така, както службите искаха. Имаше вътрешни противоборства и разцепване и фактическото разбиване на този полюс на много малки парченца. В този вид, синият полюс никак не се вписваше имитацията на дуализъм и трябваше да бъде изведен от машината, като дефектен елемент. Заради това от един момент нататък, СДС, ДСБ и другите отломки започнаха постепенно да губят популярност, защото вече станаха ненужни на режисьорите от ДС. Необходимо бе да се намери заместител. Заместители бяха НДСВ и ГЕРБ, а сега се готвят да направят и Кунева заместител. Тези заместители, обаче, не бяха достатъчно качествени и бързо дефектираха (вторият е напът да се строши). Лошото им качество се обуслови от голямата крадливост на Царя и придворните му и голямата некомпетентност на Бойко и придворните му. Нито един от тях не успя да замести достойно голямата гордост на ДС: Иван Костов, Петър Стоянов, Стефан Софиянски, защото те бяха и по-малко крадливи, но и не толкова тъпи като галоши. Бяха постигнали добър баланс между крадливост и компетентност, за разлика от всеки следващ проект, който е все по-малък на компетентност и по-голям на крадливост и тези влошени техни качества станаха очевидни и за непрофесионалисти като мен. Можем да кажем, че синият полюс много им бърка в душата на горките ДС агенти и те са в безизходица. Чудят се кой да натикат там. Проблемът е, че вече всички техни кадри са употребени и има липса на неопетнени послушни и КАДЪРНИ кадри. Като се замислим, провалът на ДС в имитацията на син полюс е нещо напълно естествено и закономерно, защото демократичното мислене никога не е било присъщо за хора като тях и бидейки неспособни да го разберат, са и неспособни да го симулират достатъчно пълноценно. Към настоящия момент партия СДС е извън този четириполюсник, тъй като в нея  вече няма ДС кадри, поради факта, че смятайки партията за аутсайдер, ДС вече няма никакви интереси в нея. Не същото е положението в ДСБ, обаче. В онази партия все още има лица, помагали на ДС, но захвърлени от ДС, тъй като вече са им непотребни, поради безвъзвратно сринатия им обществен имидж. В момента, от гледна точка на ДС сДС и ДСб са употребен и непотребен боклук, но от гледна точка на анализиращите ситуацията антикомунисти, СДС би трябвало да бъде партията, която да предпочетат, тъй като в нея вече няма опетнени от миналото лица и при евентуално кризисно кръвопреливане на антикомунистическа кръв, при липса на ДС интерес в тази партия, тя може да стане бойна единица, работеща за промяната на статуквото в настоящия момент. Номерът на псевдоумрялата лисица може да изненада агентурата.
Междувременно, чудовището подготвя нов полюс, който да експлоатира недоволните от партиите. Не случайно бяха лансирани хора, произлезли от Че Гевара, русофили и други, които сега се представят за алтернатива на тази механизъм, а са всъщност нов полюс в нея. Това, обаче, е неуравновесена система и тя, ако остане прекалено дълго в този вид, ще се разпадне. Затова, ДС ще се опита на всяка цена да напъха тази вълна в синият полюс, поради липсата на друга читава част за него и за да отслаби наложената мантра "всички са еднакви маскари". За да я отслаби, обаче, първо трябва да я усили, като я надуе като балон, който ще се спука, което да доведе хората до завръщане в многопартийното пространство и да ги спре да залитат в извънпартийни пространства, които по-трудно се управляват от ДС, тъй като там цари голям хаос и ръководството е нецентрализирано и на моменти напълно липсва ръководство.
Като всяко чудовище, и това не може да бъде разрушено с конвенционални средства. То съществува по много елегантен метод: когато се появи някаква алтернатива на нещо, тя веднага бива яхвана и превръщана в част от него. Следователно, чудовището няма да бъде победено чрез създаване на алтернативи, защото яхването и поглъщането им е негов специалитет. Следователно, който иска да се бори срещу чудовището, не трябва да създава алтернатива: а тъкмо обратното: да влезе като вирус в чудовището и да започне да го усвоява, така както то усвоява други структури. Поради факта, че чудовището обича да гради централизирани системи, които по-лесно се управляват, ако се получи достъп до най-големият център: главното ядро и то бъде унищожено, ще умре и чудовището. За съжаление, това може да стане само с най-подготвени хора, които са и непорочни, и силно морални, а такива не съществуват. Затова, по-вероятен е другият вариант: чудовището един ден ще се самоунищожи, понеже вече няма да има смисъл от съществуването му: ще е усвоило всичко и всички и няма да има какво повече да се усвоява. Тогава ще започне разруха на системата, поради факта, че система, която не получава енергия/информация и маса отвън е по дефиниция неустойчива и умира. Така и нашето чудовище някой ден само ще умре. 





събота, 2 март 2013 г.

Третомартенска (не)свобода

Честит празник на всички български граждани.

3 март е 62-ият ден в годината според григорианския календар (63-и през високосна) и е национален празник на България от 1890 г. Остават 303 дни до края на годината. ТРЕТИ МАРТ 1878 година Освобождението на България от турско робство. 
На 3 март 1878 година в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война /1877-1878г./ и се създава Българска държава след 500-годишно османско владичество.
И какво от това?  135 години след това свободни ли се чувствуват българите? Развили ли сме се по някакъв начин? Спазваме ли християнско благоприличие и живеем ли богоугоден живот? Изпълнено ли е желанието на Левски за "чиста и свята република"? Май  е изпълнена само последната част "република". Пак е нещо, ще каже някой зевзек. Е да, пак е нещо, но това нещо е нищо. Който е учил дискретна математика знае много добре смисъла на изречението "и нищото е нещо". Та така и ние се упражняваме върху нашето нищо и си въобразяваме, че е нещо. 
Нека поразсъждаваме върху нищото:
По време на Османската империя е имало данък "десятък": 10% върху доходите на "раята". Днес на всеки от нас под различна форма взимат над 20% от доходите, за да може такива като "новият султан" Боко Първи Тиквен Буда да нарича поданиците си "лош мат'риал" и на всичкото отгоре да ни краде и личните сметки в здравната каса, които са наша лична собственост и да ги изхарчи кой знае за коя магистрала и за refund на рушветите, които са (му) дали изпълнителите на магистралите. 
По време на Османската империя е имало "кръвен данък": взимат ти първородното дете и го правят еничар да се бие срещу теб, ако посмееш да вдигнеш въстание срещу поробителя. Днес на доста българи първородните деца емигрират в чужбина и родителите ги виждат само по скайп. Някои нямат и тоя късмет. Някои родители умират без да видят децата си в Америка, Канада, Западна Европа, Австралия и къде ли още не. Дотогава живеят само на спомени за тях и на някой и друг телефонен разговор или писмо, веднъж месечно. Естествено, децата не са избягали от страната, защото им е много хубаво сигурно. Бил съм в доста западни столици и мога да кажа, че това спокойствие и красота, каквото е в България и в моят роден град Пловдив никъде ги няма. Ако имаш пари за достоен живот, животът в България е за предпочитане: спокойствие, красота, разнообразна природа. Тогава защо всички бягат да слугуват на западняците и онези да им се подиграват? Защото няма пари ли? Да, и това... Но има и нещо друго. Ако нямаш пари, ами бори се за тях. В България е пълно с пустеещи земи. Всички селяни решиха, че трябва да станат важни граждани и доста от тях се препитават с паразитни дейности като продажба на китайски парцали в МОЛове, вестници, турски и гръцки домати и чушки, турски, гръцки, южноамерикански портокали, турски произведения на хранително - вкусовата и леката промишленост, китайски произведения на ΙΤ сектора, западноевропейски произведения на автомобилната промишленост. А къде са НАШИТЕ произведения на някоя промишленост?!? Лесно е да избягаш някъде и да миеш чинии в Лондон и англичаните да ти се подиграват. Трудно е да останеш тук и да се бориш както преди нашите предци са се борили за живота си с Белчо и Сивушка на нивата. Не случайно Бенедиктински монаси обичат да казват, че Трудът е молитва. Доста от българите са забравили традициите, морала и корените  и достойнството на своите предци. Те просто бягат от проблемите, вместо да ги решават. Смятат, че някой друг е длъжен да ги решава вместо тях: държавата бащица по комунистически; дори и Бог. Но забравят, че дори и Бог не може (или не желае) да ти помогне, ако не си помогнеш сам. 
Аз съм български компютърен инженер - патриот и ще направя всичко по силите си да не зарежа моята родина, защото камъкът си тежи на мястото. А моето място е тук. Ако не мога да ида при големите пари в нашата индустрия, ще докарам парите тук. Вече има добри примери, че това може да стане. Колко от вас знаят, че Пловдивска фирма е сред top 10 в производството на development boards (платки за разработчици). Шефът на тази фирма е завършил моята специалност и работи с целият свят от Пловдив. Значи може и така, а? Щом и друг може, и ние можем и ще го постигнем. Ще направя пловдивска фирма, световен лидер в софтуерни системи за разработчици или ще умра, докато се опитвам. 
Повече от всякога на българите им трябва решителност, цел в живота, освен простичката цел "да преживеем" и упование в Бог. Тогава евентуално ще бъде постигната освен физическа и духовна свобода...



четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Свободният софтуер и комунизма?

Драги читатели,
Докато търсих информация за анархо - комунизма в интернет, поради необходимостта от спор с един анархо - комунист, се появи любопитна за мен информация, че концепцията за Свободен софтуер и концепцията на лиценза GNU били по същество пример за успешно прилагане на анархо - комунизма на практика. Аз самият съм създавал от 0 свободен софтуер и съм участвувал в разработката на такъв и същевременно считам себе си за антикомунист, така, че нямаше как това твърдение да не ме жегне и да не се заловя тутакси с опровергаването му.
Първо, при Свободният софтуер действително няма заплащане на паричен еквивалент за интелектуалния продукт. Това показва, че не е в сила капитализма. Но дали всичко, което не е  капитализъм е комунизъм? Не, разбира се.
Основно при комунизма е наличието на разбирането за класова борба между богаташи и бедняци и как те се противопоставят и как гадните богаташи експлоатират труда на бедняците и забогатяват още повече от него и как заради това всички трябва да станат бедняци, за да изчезне тази борба. При Свободният софтуер няма нищо подобно. Даже напротив. Много често IT гиганти, които продават продуктите си за доста пари използвуват компоненти на свободния софтуер, за да забогатяват още повече, като ги модифицират и добавят някакви уникални качества, разбира се... Свидетели сме и на обратното явление: когато някой търговски продукт вече остарее достатъчно, неговият код се отваря и той може да послужи за допълнително развитие на други продукти на Свободния софтуер. Т.е. тук виждаме не класова борба и противопоставяне на богати и бедни, а симбиоза между тях в името на по-висша цел: по-бързо развитие на софтуера, чрез отварянето му към максимално голяма общност от програмисти, която паралелно работи за решаването на различни проблеми в развитието на различни разклонения (branches) на един продукт. Отсъствието на антагонизъм (борба) изключва комунизма. 
Друга важна характеристика на свободният софтуер е, че далеч не всяко разклонение, стартирано от даден програмист или група програмисти, може да бъде използвувано за по-нова версия на корена. Програмистът трябва да бъде добре известен, с добра репутация и освен това, разклонението трябва да бъде добре тествано и верифицирано, за да може то да послужи за по-нова версия на стартовия продукт (корен, за по-кратко). Тук се появява неравенство между отделните програмисти и създаване на естествена йерархия между тех, което е твърде нетипично и отричано от анархо-комунистите по принцип.
Мога да твърдя, че парадигмата на Свободния софтуер има по-скоро християнски черти. В сила е например законът: "Ако имаш 2 ризи, дай си едната". В сила е и друга заръка на Иисус: Ако ти е дадено богатство, не го заравяй в земята, а го умножавай и съответно доколко добре си се справил не само със запазването на богатството, но и с умножението му (подобряването му и добавянето на стойност в него), ще бъде съдено за теб. Абсолютно същото е и при Свободният софтуер. Освен това, знаем, че християнството не просто не отрича йерархията, но я и препоръчва. Дори и между небесните създания има йерахия: херувими, серафими и т.н. Анархо - комунистите отричат по принцип йерархията, но тя е  напълно естествен Божи принцип. Йерархията, разбира се, може да бъде справедлива и несправедлива; а в Християнството и донякъде в Свободният софтуер се набляга на справедливата йерархия. По-старите читатели от вас помнят старото комунистическо общество, където също е имало наличие на йерархия, но тя често е била несправедлива и съответно неестествена и непродуктивна.
Като заключение, можем да кажем, че Свободният софтуер, а от скоро вече и Свободният хардуер, който се появи като огледален образ на първото в приложното поле на хардуера не са пример за успешно прилагане на анархо-комунизъм. Даже, донякъде мога да твърдя, че анархо-комунизмът не може да бъде успешно приложен, а ако случайно някой негов клон тръгнал като някакво следствие от него се приложи успешно, това значи, че този клон е придобил необходимата добавена стойност, която в анархо - комунизма липсва и вече по същество не е негово приложение.
маг. инж. Георги Пашев

неделя, 6 януари 2013 г.

В памет на Илия Минев





В памет на Илия Минев

На 6 януари 2013 г. се навършиха 13 години от кончината на поборника за национални добрини и за човешки правдини - Илия Стоянов Минев. В края на 2002 г. Движение за национално възраждане “Оборище” постави в София, в градинката срещу НДК, паметник на бай Илия в присъствието на изстрадали идеите си по комунистическите лагери и затвори българи. На паметника скулпторът Иво Чехларов написа:

“Блажени са гладните и жадните за правда,
защото те ще се заситят.”

петък, 21 декември 2012 г.

Процедура на фалит за физически лица

Ясно е, че повечето хора са бедни и едва свързват 2та края. Ще става и все по-зле. Вероятно догодина държавата ще тегли кредит от европейската банка, за да не фалира... Много хора вече са във фактически фалит. Даже си мисля да предложа в хартата да въведем правно понятие фалит на физическо лице, що се отнася до фактическата неспособност на физически лица да обслужват задълженията си. В процедура на фалит на физическо лице ще се съблюдават християнските принципи за човечно отношение към лицето. Физическо лице във фалит е с особен статут, който му позволява временно да не плаща нищо на държавата, понеже малко или много самата тя е виновна за неговия фалит. Същото лице трябва да бъде временно освободено от задълженията си да плаща на монополисти. Докато не погаси задълженията си към всички други, държавата и монополистите остават на заден план. Към монополите следва да имаме негативно отношение и рестриктивно законодателство. Лица в трайна неработоспособност, доказана в ТЕЛК комисии, трябва да получават право на пожизнен фалит, независимо дали са във фактически такъв.

инж. Георги Пашев

петък, 14 декември 2012 г.

Тотев отказа на антикомунистите

Уважаеми, пловдивчани, антикомунисти,
Представям на Вашето внимание отказ на Иван Тотев, кмета на Пловдив да съдейства за съвместната инициатива на Фондация Торос Вит и нашето движение. Той най-публично и официално си каза, че гледа напред, а не назад. Можем само да му напомним, че народ без История не е народ и който не познава историята е обречен да я повтори и да уведомим антикомунистите (а ние сме сигурни, че те са много) в Пловдив, да внимават за кого гласуват, защото това е изключително важно.

Представям на Вашето внимание скриншот от диалога (кликнете върху изображението за увеличен изглед):


събота, 8 декември 2012 г.

ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !?

Здравейте, уважаеми демократи,
Започваме рубрика "Старите СДСари", в която ще публикуваме различни спомени на хора, които много отдавна със своят идеализъм и жертвоготовност са градили СДС и бъдещето на България. Целта на тази наша рубрика е да "излекува" слабата памет на народа и да попречи на политическата мимикрия, или директна подмяна на Истината, на която много интересчии ни подлагат. Започваме с г-н Николай Гацев и неговата статия на тема: 

ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !?

ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !? - А ТВЪРДИ ЧЕ БИЛА ВИНАГИ КУНЕВА… - СЕГА ЩЕ ВИ “ПРИПОМНЯ” МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С НЕЯ.... 
През януари 1990 г.- на новата Опозиция в страната тогава - създаденото през декември предишната година СДС - ни беше отдадена първата сграда - на бул. "Дондуков"№39 (сега"Дондуков"№9- сградата на бившата Пражка банка). Бяхме натикани в недостатъчен брой стаи - а в сградата, в която трябваше да ни бъде централата- "Раковска"134 - "не излизаше" Станко Тодоровата БИСА и известен период нямахме стаи и места за събиране - а навън вече беше зима.. Тогава Жельо Желев изкомандва младежкото крило да търси помещения и офиси за многото организации.. на СДС. Във втория вход на сградата на "Дондуков" № 9 - който не ни беше отдаден за СДС ! - се заемаха цели 3 етажа от „Комитета за мира” - с тогавашен ръководител- другаря Константин Телалов.. "Миролюбците" бяха много уплашени от съжителството си в една сграда със СДС - и въобще през януари не идваха в помещенията си повече от месец - с изключение на 2- 3 много нахъсени жени, които се прибраха още на 3- 4 януари и само ни се зъбеха, както и не ни даваха да оставяме свои материали във входното им антре…, което беше много голямо и широко. Запомних едната „нахъсена”- за нея ми казаха че е от „голямото Добро утро”, била снаха на някой от червените бонзи.. и никой не смееше да я закача.. Потърсихме „другарят” Телалов за да се разберем за някаква съвместност - но той се криеше от месеци и не идваше на работното си място- така че институционално уреждане на нещата беше невъзможно. 
Една сутрин решихме с активистите на ДГИ и зелените да нападнем „другия” вход и да завземем поне фоайетата на останалата част на сградата. Създадохме набързо „Комитет за охрана на СДС”– с председател социолога Огнян Груев, където бяхме членове на различни организации „за цвят”..- Хачо Хачарян от ХС ”Спасение”, Вальо Добрев и Георги Георгиев от „Гражданските клубове”, Радка Иванова и Николай Гацев от ДГИ, Амадеус Кръстев от „Зелените”. С този Комитет трябваше да „приемем” владението на фоайетата и свободните помещения. Тази група- в събота сутрин- неработен ден- превзехме не само входа на „Комитета за мира”- но и заехме цялата сграда, като започнахме силово да опразваме кабинетите и помещенията им, които обитаваха… След внезапният удар намерихме много документи и архива - за „опрощавания” на големи парични суми от България (НРБ) на други „братски” държави и организации и едва тогава разбрахме, каква важна роля са играли такива безсмислени номенклатурни организации. Всичко документално за безобразията на „Комитета за мира” предадохме на Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев (бъдещи ренегати, обявени агенти на ДС и депутати от БСП). 
В неделя, след като бяхме, превзели, разбили и заключили наново сградата, ни се обадиха че някой е нахлул в „Комитета за мира” и се опитва да установи нов контрол там. Когато отидохме там заварихме една млада жена, за която ни бяха казвали че е „снахата от голямото Добро утро”.. и която вилнееше и се беше барикадирала в кабинета си. Опитахме да преговаряме с нея да напусне- а тя ни кълнеше и изискваше липсващата документация, която вече бяхме прибрали. Тогава решихме да я изнесем любезно и без насилие от кабинета й- това стана с бюрото и стола – свалихме я долу- в коридора, и там я оставихме в студеното фоайе, защото тя се хвана за бюрото си… и не искаше да го пусне..
Между многото обиди я чух да ни заплашва с разправа от „другаря Пръмов!?”, за когото само бях чувал тогава по телевизията, но така или иначе я оставихме да се проветри – преди да напусне бюрото си и вече сградата на СДС.
..минаха години..
През март 1997 г. лидерът на СДС тогава - Иван Костов щеше да участва в някакъв дебат с БСП по телевизията и доведе сътруднички за заучаване на данни около подготовката си за предаването. Той представи една от тях – като много доверена и компетентна – и когато си спомних откъде я познавам …. от февруари 1990и го попитах това не е ли- „..някогашната другарка..Пръмова..?!” Отговорът на Иван Костов беше– че се казва Миглена Кунева.. била много „наш човек”, познавал я като демократка от поне 10 години.. и щял да я вземе с него в министерството - ако дойдем на власт….
БЕЗ КОМЕНТАР!КОГАТО СПИШ С ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА ОТ БКП – И ЕДНА ПРЪМОВА МОЖЕ ДА ТИ СЕ ВИДИ ДЕМОКРАТ! ЯВНО ВЕЧЕ Е БИЛА ТОЛКОВА ИЗБЛЕДНЯЛА, БЕЗЛИЧНА И СИВА.., ЧЕ Е БИЛА НАПЪЛНО МИМИКРИРАЛА...!
Николай Гацев София, 08. 12. 2012