ДОБРО - Десни Обединени Българи за Развито Общество

четвъртък, 28 февруари 2013 г.

Свободният софтуер и комунизма?

Драги читатели,
Докато търсих информация за анархо - комунизма в интернет, поради необходимостта от спор с един анархо - комунист, се появи любопитна за мен информация, че концепцията за Свободен софтуер и концепцията на лиценза GNU били по същество пример за успешно прилагане на анархо - комунизма на практика. Аз самият съм създавал от 0 свободен софтуер и съм участвувал в разработката на такъв и същевременно считам себе си за антикомунист, така, че нямаше как това твърдение да не ме жегне и да не се заловя тутакси с опровергаването му.
Първо, при Свободният софтуер действително няма заплащане на паричен еквивалент за интелектуалния продукт. Това показва, че не е в сила капитализма. Но дали всичко, което не е  капитализъм е комунизъм? Не, разбира се.
Основно при комунизма е наличието на разбирането за класова борба между богаташи и бедняци и как те се противопоставят и как гадните богаташи експлоатират труда на бедняците и забогатяват още повече от него и как заради това всички трябва да станат бедняци, за да изчезне тази борба. При Свободният софтуер няма нищо подобно. Даже напротив. Много често IT гиганти, които продават продуктите си за доста пари използвуват компоненти на свободния софтуер, за да забогатяват още повече, като ги модифицират и добавят някакви уникални качества, разбира се... Свидетели сме и на обратното явление: когато някой търговски продукт вече остарее достатъчно, неговият код се отваря и той може да послужи за допълнително развитие на други продукти на Свободния софтуер. Т.е. тук виждаме не класова борба и противопоставяне на богати и бедни, а симбиоза между тях в името на по-висша цел: по-бързо развитие на софтуера, чрез отварянето му към максимално голяма общност от програмисти, която паралелно работи за решаването на различни проблеми в развитието на различни разклонения (branches) на един продукт. Отсъствието на антагонизъм (борба) изключва комунизма. 
Друга важна характеристика на свободният софтуер е, че далеч не всяко разклонение, стартирано от даден програмист или група програмисти, може да бъде използвувано за по-нова версия на корена. Програмистът трябва да бъде добре известен, с добра репутация и освен това, разклонението трябва да бъде добре тествано и верифицирано, за да може то да послужи за по-нова версия на стартовия продукт (корен, за по-кратко). Тук се появява неравенство между отделните програмисти и създаване на естествена йерархия между тех, което е твърде нетипично и отричано от анархо-комунистите по принцип.
Мога да твърдя, че парадигмата на Свободния софтуер има по-скоро християнски черти. В сила е например законът: "Ако имаш 2 ризи, дай си едната". В сила е и друга заръка на Иисус: Ако ти е дадено богатство, не го заравяй в земята, а го умножавай и съответно доколко добре си се справил не само със запазването на богатството, но и с умножението му (подобряването му и добавянето на стойност в него), ще бъде съдено за теб. Абсолютно същото е и при Свободният софтуер. Освен това, знаем, че християнството не просто не отрича йерархията, но я и препоръчва. Дори и между небесните създания има йерахия: херувими, серафими и т.н. Анархо - комунистите отричат по принцип йерархията, но тя е  напълно естествен Божи принцип. Йерархията, разбира се, може да бъде справедлива и несправедлива; а в Християнството и донякъде в Свободният софтуер се набляга на справедливата йерархия. По-старите читатели от вас помнят старото комунистическо общество, където също е имало наличие на йерархия, но тя често е била несправедлива и съответно неестествена и непродуктивна.
Като заключение, можем да кажем, че Свободният софтуер, а от скоро вече и Свободният хардуер, който се появи като огледален образ на първото в приложното поле на хардуера не са пример за успешно прилагане на анархо-комунизъм. Даже, донякъде мога да твърдя, че анархо-комунизмът не може да бъде успешно приложен, а ако случайно някой негов клон тръгнал като някакво следствие от него се приложи успешно, това значи, че този клон е придобил необходимата добавена стойност, която в анархо - комунизма липсва и вече по същество не е негово приложение.
маг. инж. Георги Пашев

неделя, 6 януари 2013 г.

В памет на Илия Минев





В памет на Илия Минев

На 6 януари 2013 г. се навършиха 13 години от кончината на поборника за национални добрини и за човешки правдини - Илия Стоянов Минев. В края на 2002 г. Движение за национално възраждане “Оборище” постави в София, в градинката срещу НДК, паметник на бай Илия в присъствието на изстрадали идеите си по комунистическите лагери и затвори българи. На паметника скулпторът Иво Чехларов написа:

“Блажени са гладните и жадните за правда,
защото те ще се заситят.”

петък, 21 декември 2012 г.

Процедура на фалит за физически лица

Ясно е, че повечето хора са бедни и едва свързват 2та края. Ще става и все по-зле. Вероятно догодина държавата ще тегли кредит от европейската банка, за да не фалира... Много хора вече са във фактически фалит. Даже си мисля да предложа в хартата да въведем правно понятие фалит на физическо лице, що се отнася до фактическата неспособност на физически лица да обслужват задълженията си. В процедура на фалит на физическо лице ще се съблюдават християнските принципи за човечно отношение към лицето. Физическо лице във фалит е с особен статут, който му позволява временно да не плаща нищо на държавата, понеже малко или много самата тя е виновна за неговия фалит. Същото лице трябва да бъде временно освободено от задълженията си да плаща на монополисти. Докато не погаси задълженията си към всички други, държавата и монополистите остават на заден план. Към монополите следва да имаме негативно отношение и рестриктивно законодателство. Лица в трайна неработоспособност, доказана в ТЕЛК комисии, трябва да получават право на пожизнен фалит, независимо дали са във фактически такъв.

инж. Георги Пашев

петък, 14 декември 2012 г.

Тотев отказа на антикомунистите

Уважаеми, пловдивчани, антикомунисти,
Представям на Вашето внимание отказ на Иван Тотев, кмета на Пловдив да съдейства за съвместната инициатива на Фондация Торос Вит и нашето движение. Той най-публично и официално си каза, че гледа напред, а не назад. Можем само да му напомним, че народ без История не е народ и който не познава историята е обречен да я повтори и да уведомим антикомунистите (а ние сме сигурни, че те са много) в Пловдив, да внимават за кого гласуват, защото това е изключително важно.

Представям на Вашето внимание скриншот от диалога (кликнете върху изображението за увеличен изглед):


събота, 8 декември 2012 г.

ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !?

Здравейте, уважаеми демократи,
Започваме рубрика "Старите СДСари", в която ще публикуваме различни спомени на хора, които много отдавна със своят идеализъм и жертвоготовност са градили СДС и бъдещето на България. Целта на тази наша рубрика е да "излекува" слабата памет на народа и да попречи на политическата мимикрия, или директна подмяна на Истината, на която много интересчии ни подлагат. Започваме с г-н Николай Гацев и неговата статия на тема: 

ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !?

ПРЪМОВА НЕ ЗНАЕЛА ЧЕ Е ПРЪМОВА !? - А ТВЪРДИ ЧЕ БИЛА ВИНАГИ КУНЕВА… - СЕГА ЩЕ ВИ “ПРИПОМНЯ” МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С НЕЯ.... 
През януари 1990 г.- на новата Опозиция в страната тогава - създаденото през декември предишната година СДС - ни беше отдадена първата сграда - на бул. "Дондуков"№39 (сега"Дондуков"№9- сградата на бившата Пражка банка). Бяхме натикани в недостатъчен брой стаи - а в сградата, в която трябваше да ни бъде централата- "Раковска"134 - "не излизаше" Станко Тодоровата БИСА и известен период нямахме стаи и места за събиране - а навън вече беше зима.. Тогава Жельо Желев изкомандва младежкото крило да търси помещения и офиси за многото организации.. на СДС. Във втория вход на сградата на "Дондуков" № 9 - който не ни беше отдаден за СДС ! - се заемаха цели 3 етажа от „Комитета за мира” - с тогавашен ръководител- другаря Константин Телалов.. "Миролюбците" бяха много уплашени от съжителството си в една сграда със СДС - и въобще през януари не идваха в помещенията си повече от месец - с изключение на 2- 3 много нахъсени жени, които се прибраха още на 3- 4 януари и само ни се зъбеха, както и не ни даваха да оставяме свои материали във входното им антре…, което беше много голямо и широко. Запомних едната „нахъсена”- за нея ми казаха че е от „голямото Добро утро”, била снаха на някой от червените бонзи.. и никой не смееше да я закача.. Потърсихме „другарят” Телалов за да се разберем за някаква съвместност - но той се криеше от месеци и не идваше на работното си място- така че институционално уреждане на нещата беше невъзможно. 
Една сутрин решихме с активистите на ДГИ и зелените да нападнем „другия” вход и да завземем поне фоайетата на останалата част на сградата. Създадохме набързо „Комитет за охрана на СДС”– с председател социолога Огнян Груев, където бяхме членове на различни организации „за цвят”..- Хачо Хачарян от ХС ”Спасение”, Вальо Добрев и Георги Георгиев от „Гражданските клубове”, Радка Иванова и Николай Гацев от ДГИ, Амадеус Кръстев от „Зелените”. С този Комитет трябваше да „приемем” владението на фоайетата и свободните помещения. Тази група- в събота сутрин- неработен ден- превзехме не само входа на „Комитета за мира”- но и заехме цялата сграда, като започнахме силово да опразваме кабинетите и помещенията им, които обитаваха… След внезапният удар намерихме много документи и архива - за „опрощавания” на големи парични суми от България (НРБ) на други „братски” държави и организации и едва тогава разбрахме, каква важна роля са играли такива безсмислени номенклатурни организации. Всичко документално за безобразията на „Комитета за мира” предадохме на Георги Аврамов и Стефан Гайтанджиев (бъдещи ренегати, обявени агенти на ДС и депутати от БСП). 
В неделя, след като бяхме, превзели, разбили и заключили наново сградата, ни се обадиха че някой е нахлул в „Комитета за мира” и се опитва да установи нов контрол там. Когато отидохме там заварихме една млада жена, за която ни бяха казвали че е „снахата от голямото Добро утро”.. и която вилнееше и се беше барикадирала в кабинета си. Опитахме да преговаряме с нея да напусне- а тя ни кълнеше и изискваше липсващата документация, която вече бяхме прибрали. Тогава решихме да я изнесем любезно и без насилие от кабинета й- това стана с бюрото и стола – свалихме я долу- в коридора, и там я оставихме в студеното фоайе, защото тя се хвана за бюрото си… и не искаше да го пусне..
Между многото обиди я чух да ни заплашва с разправа от „другаря Пръмов!?”, за когото само бях чувал тогава по телевизията, но така или иначе я оставихме да се проветри – преди да напусне бюрото си и вече сградата на СДС.
..минаха години..
През март 1997 г. лидерът на СДС тогава - Иван Костов щеше да участва в някакъв дебат с БСП по телевизията и доведе сътруднички за заучаване на данни около подготовката си за предаването. Той представи една от тях – като много доверена и компетентна – и когато си спомних откъде я познавам …. от февруари 1990и го попитах това не е ли- „..някогашната другарка..Пръмова..?!” Отговорът на Иван Костов беше– че се казва Миглена Кунева.. била много „наш човек”, познавал я като демократка от поне 10 години.. и щял да я вземе с него в министерството - ако дойдем на власт….
БЕЗ КОМЕНТАР!КОГАТО СПИШ С ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА ОТ БКП – И ЕДНА ПРЪМОВА МОЖЕ ДА ТИ СЕ ВИДИ ДЕМОКРАТ! ЯВНО ВЕЧЕ Е БИЛА ТОЛКОВА ИЗБЛЕДНЯЛА, БЕЗЛИЧНА И СИВА.., ЧЕ Е БИЛА НАПЪЛНО МИМИКРИРАЛА...!
Николай Гацев София, 08. 12. 2012

сряда, 21 ноември 2012 г.

СДС не е за генерали или командири с мания за власт




Дори и да загубим нашите депутати в настоящия парламент: чудо голямо: прав им път. В този парламент СДС е с толкова малко хора, че с нас или без нас: все тази. Ние трябва да се стремим към сериозна бройка депутати: поне 50 и нагоре. Това няма да стане с някакви задкулисни договорни с Костов или Боко Тиквата, а със сериозна самостоятелна теоретична и практична работа. СДС сега трябва да покаже, че е сериозен фактор. Трябва да направи няколко неща: 1. Да се извини на хората за миналите грешки и да дефинира пред тях тези грешки. 2. Да дефинира изчерпателно Синята идея и да промени устава си спрямо нея. Да въведе преки избори сред симпатизантите на СДС, които да подреждат листите. Ние в Движение СДС-Възраждане правим конкретни неща по този въпрос. 3. Да обяснява на хората непрекъснато защо СДС е по-добрия
т избор от Костов и от Борисов: защото СДС не е на ничий лидер или клика. Това трябва непрекъснато да се чува и да се знае, че разликата между нас от една страна и ДСБ и ГЕРБ от друга е огромна. 4. Подкрепа на антикомунистически инициативи, за да може многото антикомунисти да се върнат при СДС, за да гласуват за нас. 5. СДС да състави алтернативен кабинет на управляващите, на базата на предварителни избори сред симпатизанти и наличния кадрови потенциал и този кабинет да предлага алтернативни бюджети и алтернативни законопроекти. Да работят така все 1но СДС е единствената управляваща партия в момента, за да тренират за взимането на властта. 6. В устава на СДС да бъде записано, че ще влиза в коалиции само след избори, както е нормално да бъде. Тези точки не изчерпват всичко, което трябва да бъде направено.





от инж. Георги Пашев

четвъртък, 8 ноември 2012 г.

Зов за помощ: Помогнете на Атанаска Николова


Една наша позната Атанаска Николова има махнати прешлени и дискове на гръбначния стълб. 
Страданието датира 2009г. когато паднала и получила тежка травма на 2 лумбални прешлена. Оттогава е многократно оперирана, като състоянието и се е влошавало след всяка следваща оперативна интервенция.
Статус: Палпаторна болезненост в паравертребралната мускулатура в тораколумбален отдел на гръбначен стълб и засягане на сакроилеачните стави, затруднено навеждане и изправяне и ротационни движения. Хипестезия на ниво L1-L4. Ригидна торакална и лумбална мускулатура. От 30-32 Шобер 10-12 латерофлексия 20 Под - ръце 55 см Изправена лумбално лордоза.
За момента са и сложени само гел и корсет, като имплантите са и махнати. Доктори от София и Варна са си играли с нея, слагали са импланти, махали са импланти, не и дават особени надежди, защото имала липсващи дискове. От ТЕЛК са и дали 96% трайно намалена работоспособност.  Явно в България не са особено напреднали технически, защото при търсене на информация в Google, намерих информация за д-р Бертаньоли, който слага изкуствени дискове (http://www.dr-bertagnoli.com/) и същевременно е един от  най-добрите хирурзи на гръбнак в света (или поне така се твърди на сайта му). В момента усеща парене там където липсват дискове.  
Междувременно, тя е разпродала имущество и е похарчила парите си в български болници в София и Варна, но за съжаление безрезултатно. Ще и трябват и доста средства за лечението, пътни разходи и други, за които ще се наложи дарителска кампания.

Тя има разкрита разплащателна сметка в лева:
Банка ДСК
BIC: STSABGSF
IBAN: BG30STSA93000017570227